Масовото усещане на хората у нас е, че в България най-бедните плащат цената на кризата, докато в ЕС обикновеният човек не е най-засегнатият от нея.
Едва според 3% страда едрият бизнес, пише "24 часа".

вествест
Повече от 3 пъти намаляват тези, които оценяват доходите си като високи на фона на останалите в страната - от 7% преди година на едва 2% този декември. От 9 на 13 на сто пък скачат българите, които се поставят в групата на най-бедните. Изразително е усещането за обедняване сред високите слоеве на средната класа, но като цяло тя запазва статута си.

Това сочат данните от национално представително за активното население - между 18 и 60 г., изследване на АССА-М. За трета поредна година левият депутат в Страсбург Илияна Йотова поръчва на агенцията проучване на нагласите към еврочленството, пречупени през чувствителна за хората тема - в случая кризата.

Социологът Михаил Мирчев хваща и типичната нашенска мнителност - близо 2 милиона българи не вярват, че кризата е толкова тежка, колкото се говори, а виждат в апокалиптичните картини търсене на основания да се режат различни социални плащания.

Все пак повече са стреснатите - 56% от българите. Според тях трудното в ЕС вече свършва, но у нас ще се точи още 3-4 години.

Мнозинството емигранти обаче не се канят да се върнат, като най-амбицирани да запазят работните си места в еврозоната са по-пресните гурбетчии.

За първи път от последните години в София пада оптимизмът по отношение на справянето с живота.

Като цяло положителните нагласи на българина, свързани с еврочленството, се връщат след миналогодишния песимизъм.

Смущаващо обаче е, че сред българите без самочувствие на европейци попадат всеки 4-и младеж и цели 17% от средната класа. Това означава, че явно и сериозна част от държавната администрация се схваща като евромаргинал, коментира Мирчев.
Гражданските права и свободи и други подобни политически лозунги са твърде надолу в класацията на българина за европейските ценности.

За него най-доброто от ЕС на първо място е жизненият стандарт, следван от реда, законността, сигурността и свободното пътуване. През 2009 г. по-малко български семейства си позволяват пътувания в Европа.

За всеки 4-и у нас продължава да е нормално да работи за мутри, отчита социологът. Едва от 31 на 24% спадат заявяващите, че или се трудят за такава структура в сивата икономика, или биха го правили. Твърди 8% българи за трета поредна година заявяват, че искат да ги наемат точно такива бизнесмени, но засега не успяват да се пласират на този специфичен трудов пазар.