Зимните спортове отдавна са били представени на Олимпиади.

Години преди Шамони'24, хокей се е играл в Лондон през 1908-ма и в Антверпен – 1924. Имало е и състезания по фигурно пързаляне. Със сигурност в Париж през 1924 тези спортове също биха привлекли зрители, но се намеси историята.  

Говорейки къде са се състояли първите зимни Олимпийски игри, историците влизат в сериозен спор. През 1924 година официалното наименование на игрите е било „Седмица на зимните спортве, посветена на предстоящата Олимпиада в Париж”. Да се съберат доказателствен материал във вид на документи е било много трудно през онези години.

Властите в Шамони до последния момент не са били сигурни дали ще приемат спортна проява с толкова съмнителен статус. В писмо до своя саратник и приятел Анри де Бале-Лятур, Пиер дьо Кубертен пише: „Те (властите на града) казват, че Шамони ще бъде напълно готов да приеме спортистите, но усмивките им са толкова изкуствени, а аргументите неубедителни, че аз не им вярвам. Имам чувството, че тези хора просто ни се смеят”.

Още една от сериозните причини е нежеланието на скандинавските страни за такава проява, считайки зимните спортове за запазена своя територия. Още от средата на XIX век, тези държави си организират собствени Северни игри, главно със състезания със ски и кънки. Президентите на Международния кънкобежен съюз и Международната атлетическа федерация също не са на страната на МОК. Шведите, норвежците и финландците са смятали, че техните любими спортове нямат място на Олимпиадата. Защо да се организират Зимни Игри, когато в Древна Гърция не са карали нито ски, нито кънки? Как след това зимните спортове да се наричат Олимпийски? Шефовете на международните федерации са смятали, че зимните игри са просто реклама на зимните курорти по света.

Били са против и алпийските страни, където са карали алпийски ски и бобслей и също не са искали да си дават спортовете на Олимпиадата.

Огромна енергия за постигането на мечтата „Бяла Олимпиада” влага Кубертен. През 1921 и 1922 години, великият французин проявява блестящ талант на дипломат. В началото успява да се създаде комисия по организиране на зимни Игри, с представители на Швеция, Франция, Норвегия, Швейцария и Канада. Въпреки явните разногласия, Кубертен настоява за организиране на „Седмица на зимните спортове”, с цел рекламиране на летните Игри в Париж. Според Барона, е трябвало да се организират рекламни съсрезания по неолимпойски спортове, плюс преместването на хокея и фигурното пързаляне от лятото в Париж за зимата в Шамони.

След дълги колебания и безкрайни проблеми от шведите, в Шамони се събират спортисти от 16 страни. Германия като страна започнала Първата световна война, не е поканена. Покани обаче са получили съюзниците на немците Австрия и Унгария.

Надпреварата се открива от министър-председателя на Франция Гастон Видал. Политикът хитро произнася следната фраза: „състезанията се организират от МОК”. Освен това Олимпийскияр флаг е поставен около улея за бобслей и шанцата за ски скокове. Освен това всички победители са били награждавени пред знамето. Именно тези две хитринки на домакините дават право на МОК на след 2 години в Лисабон да обяви игрите в Шамони за Зимна Олимпиада.

Седмизата на зимните спортове преминава по своята програма. В програмата е имало състезания по бобслей, ски бягане и скокове, бързо пързаляне с кънки, фигурно пързаляне и хокей. Жените са били само 13 и са се състезавали само за медали по фигурно пързаляне.

Спортистите от Норвегия побеждават в неофициалното класиране по медали. В класирането те пе,елят толкова точки, колкото вси,ки страни взети заедни от 3-то до 12-то място. С по три златни медала си тръгват от Шамони норвежкият ски-бегач Торфлей Хауг и финландският кънкобегач Клас Тунберг.

За организаторите резултатите са плачевни. Въпреки уверенията на Кубертен, продадените билети са едва 10 044 – истинска катастрофа. Въпреки това главната цел е била постигната – общественото мнение в Европа приема вси,ко позитивно и след 2 години в Лисабон се решава да се организират игри в Сент Мориц. „Седмицата на зимните спортове” се преименува в Първи Зимни Олимпийски Игри. Това е резултат от големият дипломатически талант на барон Пиер дьо Кубертен.

КЛАСИРАНЕ ПО МЕДАЛИ
 
1. Нор­ве­гия    4    7    7    18      
2. Фин­лан­дия    4    3    2    9      
3. Ав­стрия    2    1    0    3      
4. САЩ    1    2    0    3      
5. Швей­ца­рия    1    0    1    2      
6. Шве­ция    1    0    0    1      
7. Ка­на­да    1    0    0    1      
8. Ве­ли­ко­бри­та­ния    0    1    2    3      
9. Фран­ция    0    0    1    1      
10. Бел­гия    0    0    1    1