По това време ще съм на почти 78 (седемдесет и осем) години. Не че съм страстен привърженик на Джулая или на други подобни течения.

Подобни материали с такова заглавие лесно се пишат.

Достатъчно е да копирам малка част от изписващото се 21.12.2012 година и ще си гарантирам първоначално внимание, от което да си изпреда мистичен интерес. Не знам защо, обаче, се сещам за 2052 година. И по точно за 1-ви юли 2052 година точно по обяд.

Ще ви разкажа.

По това време ще съм на почти 78 (седемдесет и осем) години. Не че съм страстен привърженик на Джулая или на други подобни течения. Пък и, честно казано, на тази възраст, хипарските ми възгледи ще са станали на вкоравени израстъци, завинтени во-веки в гаснещото ми периферно зрание. Друга ми е мисълта. По това време си уговорих среща с моя добър приятел Ивелин Гешев, мой набор – понастоящем опитен водолаз с чин професионалист, родом от Балчик. Понеже с него все не можем да седнем да си бъбрим за това-онова, си уговорихме среща през 52-ра. Да сме сигурни, че поне един ден някъде в бъдещето със сигурност ще е наш. Пък после и сърф може да покараме, стига ставите ни да не трептят в предстартово артритно танго.

Това се случи преди хората поголовно да започнат да говорят за 21.12.2012 година. 

Обръщали ли сте внимание, че ние сме най-населеното със страх население? За да избегна тафтологията бих добавил, че никога досега ние не сме усещали толкова близо апокалипсиса. Навярно защото всички ние в дъното на душите си осъзнаваме, че гоненето на имане, търсенето на смисъла на живота в урбанистичен грим и оправдания от рода на ”Яж, пий и се весели” – просто не важат. Като че ли нашата колективна психика отдавна се изморила да понася твърде уголемените материални приоритети и е взела индиректно да ни напомня, че идва времето на големия финал. Какви ли не апокалиптични дати се извървяха в календара. И ние по традиция сякаш все вярваме, че краят е близо.

Този път обаче краят е като че ли наистина скоро. И аз, като човек, който се е заел сериозно със задачата да пише за апокалипсис, ще трябва да се примиря с невъзможността да се срещна с Ивелин Гешев през 2052 година. То не бяха маи, то не бяха предсказания и на китайски пророци. Че дори и Нютон е намесен в този край на света. Разбира се пръст има и астрологията, която предвижда подреждането на планетите в една линия. 

Сега нямам намерение да ви настанявам до моите за и против по този въпрос. Ще призная само, че като се заговори на тази тема, от мен се откъсва една мисъл като черна овца. Тя гласи следното: „Най-после!” Не зная какво точно означава това „най-после”, защото не съм посягал да го тълкувам. Навярно си мисля, че така много хора ще се успокоят, американците ще спрат да правят филми за апокалипсис и поне едно предзнаменование ще се сбъдне. Може и друго да имам предвид.

Говоря за онова изправяне на планетите в една линия. Навярно в един момент всички хора – без изключение с метални или златни зъби, кривокраки или манекени, бистри или с по-тъмна кожа – всички те в един миг ще осъзнаят нещо много важно. Може би смисъла на живота, навярно най-важния въпрос във вселената или как да си служат сто процента с главния мозък, при положение, че досега им е стигал само гръбначен. Ей това ми се върти в главата. А не непременно потоп или отделителната система на галактиката да мине през нашата земя. Животът няма да свърши. След поредната дата за апокалипсис ние ще станем доста по-спокойни и уравновесени. И навярно ще спрем да лепим дъвките си под седалките на автобусите.

Къде на майтап, къде сериозно ми се иска да прокарам идеята за приближаването на едно по-уравновесено човечество, което знае какво да прави с живота си и не гледа да го подари непременно на природозащитници, които са току-що преоблечени природоконсуматори. 21.12.2012 година е удобно време.

Всъщност никой не казва в колко часа. Но това едва ли сега е толкова важно. Като наближи, тогава ще си гледаме часовниците.

Обаче лудостта е налице. Хората са притеснени и вечер навярно хапят покривките, докато гледат по телевизора поредната новина, екшън или научнопопулярен филм за 2012 година. И всички те мислят за края. Не за началото, обърнете внимание.

Ежедневието ни е наситено с много край и твърде малко оптимизъм за нещо ново и красиво. По този начин се лишаваме от нещо толкова важно, каквото е оптимизмът. Ако и с него се разделим, просто ще престанем да бъдем истински човеци и току-виж апокалипсисът пристигне преждевременно. Защо става така? Не ми се иска да вярвам, че е от прекалено много говорене и твърде убедителни ефекти на холивудското кино. По-скоро ние сме си виновни. Ако нещо лошо се случи на 21 декември, не трябва да виним никого. Просто, сигурен съм, тогава малцина ще проумеят откъде точно извира истинската светлина в нашия човечарник.

За да се спася от емоционалното бедствие, с което заплашва и мен датата 21.12.2012 година, аз ще пренеса мислите си към онази далечна 2052 година (1 юли 12.00 часа), когато, макар намигайки от старост с дясното око, ще се подсмихвам с лявото, което в този момент ще чете статии от далечната 2012 година. И ще карам сърф, дори това да е по пясъка на планетата Марс. Защото никой не може ни отнеме мечтите. Даже с бомби да ни замерят и с всякакъв вид апокалипсис, мечтите ни, слава Богу, стоят твърде високо в небето. Те чакат още малко да израстнем духовно, за да ни отнесат там, където не се говори за край, а за нещо много красиво като началото.

Днес е 3 януари 2010 година. Навън вали лек снежец без вятър. Варна никога не е била толкова смирена сякаш. Емоциите от новогишната нощ са се утаили. Главите ни са още замаяни от празника. Утре е първата работна седмица за Новата Година. По график до няколко часа ние трябва да се прикачим към мрежата с общи притеснения и фобии. Филмът 2012 година събра много хора в кината, книгите с подобно заглавие се харчат като нарязан за удобство топъл хляб. В главите ни скоро ще забушуват страхове – като в душата на неопитно рибарче в пробита лодка. Молбата ми е следната: Намислете какво ще правите след декември 2012 година. Вече е ясно какво ще се случи тогава. Нарисувайте бъдещето си след това. Ако не се получава, поне си спомнете за мен и моя приятел Ивелин Гешев. Ако не сте видели своето бъдеще след апокалиптичната дата, заповядайте в моето. Елате на нашата среща – 1 юли, 12.00 часа на крайбрежната улица в Балчик през 2052 година. Да си поговорим за живота.

А дотогава: Честита Нова Година!