“Помогнете да продам бъбрека си, нямам пари за лекарството, което трябва да взема след ден, в джоба си имам 80 стотинки. Не ме интересува, че може да умра, трябва да си платя дълговете.”

С тези думи дойде в редакцията на вестник "24 часа" 50-годишният инвалид Стоян Стоянов, който е без работа над 10 месеца. Мъжът е с лека пареза на лявата ръка и левия крак след прекаран инсулт. Откакто е без препитание, по електронната поща е изпратил близо 900 CV до най-различни фирми и институции. Случвало се да го викнат на интервю, но щом видят, че леко накуцва, интересът на работодателите умирал. Пробвал се и в държавната администрация, но и оттам нищо.

“Каквото и да се говори, инвалидите не са никакъв приоритет на държавата за съжаление. При това аз не искам някакви помощи, милостиня, а работа”, обяснява мъжът.
Стоянов е завършил информационни технологии в Шуменския университет. Последната му работа е била като мениджър по снабдяване. Преди това е бил технически секретар в колеж, оператор на компютър, нощна охрана в библиотека.