Не купувайте първата книга на Боби Цанков и останалите, които ще бъдат издадени с името му посмъртно. Имате поне две причини за пазарен бойкот. От доказан ефирен мошеник не трябва да се очаква, че ще бъде коренно честен, когато започне да пише. И защото вече не знаете кой точно ще прибере парите от литературата му. Много по-вероятно е те да отидат при издателите и много по-малко – при семейството му. Ако ви е жал и искате да помогнете на нероденото сираче, изпратете му sms – също както изпращахте на баща му, докато беше жив. Но не транспортирайте парите чрез посредник. Той ще бъде от същата пасмина на медийни собственици, които даваха ефир на Боби Цанков и си го предаваха като ценен кадър. Без да се притесняват, че всъщност е кадър за вниманието на правосъдието. Неговата ниша ще бъде заета от нов мошеник, ако инвестирате в тайните на мутрите. Защото ще кажете на целия свят, че има достатъчно балъци, които биха превърнали в бестселър съмнителните продукти на съмнителни хора.   

Чудесен ход за кариерата й, казал един пиар циник, когато разбрал, че някаква звезда е починала. Няма друг бизнес като шоубизнеса, в който смъртта е способна на пазарни чудеса. Майкъл Джексън продаде 40 пъти повече албуми през първата седмица, след като беше намерен с обезобразен от лекарства организъм. И понеже от 8 години не беше правил песен или турне – индустрията го обяви за по-ценен мъртъв, отколкото жив. Смъртта ремонтира и обезобразения му имидж, забравяйки за педофилското му минало. Даже се стигна до разстроената перверзия да бъде номиниран за Нобелова награда за мир. Няма значение, че е преспивал и опипвал момченца – вече е прекалено студен да го прави и може да му се прости. Марката „Майкъл Джексън” обаче продаваше музика, а с педофилия се занимаваше в свободното време. Докато Боби Цанков продаваше радиолъжи, а накрая произведе жълто-документална литература. Затова разстрелът му не може да бъде зачислен към инвентара за вдигане на печалбите. Понеже жертвата беше измамник и умря като такъв. Смъртта му не го превръща в честен професионалист и не прави кариерата му по-честна. Нито може да придаде достоверна стойност на последното му творчество.  
 
Не мога повярвам на търговците, че името на мъртвия мошеник е вдигнало продажбите на мутренските му тайни. Но аз не можех да повярвам още преди няколко месеца, че тези тайни могат въобще да бъдат публикувани. Защото заради биографията на Цанков за тях не би трябвало да се намират издатели и читатели. Затова се извинявам на всички балъци, чийто интелект надцених. На всички балъци, които отново дадоха левчетата си на доказан мошеник. Даже не на разкаял се и влязъл в правия път бивш рецидивист, а на стария измамник. Който дълго време им прибираше парите по схема с нереални награди и реклами, а преди да умре, измисли литературна схема. Наивната аудитория с цялата си глупост влезе в нея и след смъртта му все повече ще затъва. Наистина ли Боби Цанков ви прилича на Роберто Савиано, който написа бестселъра „Гомор” и получи смъртна присъда от Камората. Който не може да си купи хляб в Неапол, защото собствениците не искат да се навърта в магазините им. Който напусна града, защото от страх никой не иска да си говори с него. Мафията в Южна Италия, преди да убие публична личност, първо я праща в изолация и я залива с компромати. Чака всички да я забравят, за да я отстреля по-тихомълком. А тук Цанков винаги можеше да си намери работа в медия и до последния куршум не слизаше от праймтайма и първите страници като гастролираща сензация. Там го пратиха и задържаха балъците, вместо да го бойкотират още след първата измама. Не мислите ли, че вече е време да пораснете и да се държите като зряла аудитория.  

Гангстерските ни убийства обикновено се обясняват с клишето за преразпределение на пазара. Единственият пазар, който със сигурност се преразпределя, е книжният. Никой през последните 20 години не е направил повече за този бизнес от бандитите. Те са произвели най-много заглавия, за чиито тиражи особено важи правилото на омертата. Продажбите в най-лошия случай са поне прилични, тъй като темата постоянно създава нови автори. В този смисъл мутрите са най-положителното явление за комерсиалната българска книга. Без контекста им тя нямаше да може да се издържа и щеше да се пише само за удоволствие в свободното време. Мутрите си създадоха собствено течение в литературата, така както превърнаха и чалгата в индустрия. Както направиха от селските момичета градски звезди, а от пеещите вагини – социален модел за подражание. От чалгата вече е късно да се отучите, но поне книгата на Боби Цанков може да не я купувате. За да не се оплаквате после, че литературата много прилича на Галена във ваната.