Днес ми се наложи да се прибирам от Западна промишлена зона към ул. „Девня”, ни пише читателят-репортер Михаил Златков. Преминавайки през новото кръстовище, изградено до старата гара на ул. „Крайезерна”, с изненада открих, че там до новоасфалтираното скоро пуснато за движение пътно платно спокойно се мъдри пътен знак „Влизането забранено от двете страни”. Разбира се, автомобилите в стройна колона продължаваха своя делничен ход към Аспаруховия мост и по всичко личеше, че знакът е просто забравен от периода на отминалите вече ремонтни работи. Но съм сигурен, че ако утре там някъде зад храстите паркира кола на пътна полиция и съзнателни полицаи започнат да спират „нарушителите”, няма да има нито пощада, нито компромис.

{vsig}photo-report/devnya{/vsig}

Знакът си е знак, без значение кога и защо някой го е забравил и без значение колко неуместно и неадекватно е неговото съществуване на дадено място. Вярно, след ремонта, платното изглежда добре и е удобно за придвижване, но не съм сигурен доколко комфортно ще се чувствам, ако утре се наложи да обяснявам на контролните органи, че нарушавам един неактуален знак, само защото се доверявам на логиката.

Най-важното в този абсурд е, че преминаващите от мястото шофьори виждат, че знакът е забравен и установяват, че това е резултат от нехайството на даден служител. Важно е, че случаят на подобно нехайство не е нито първи, нито единствен. Резултатът: всеки преценява в момента да не се съобрази с действието на въпросния знак и колкото по-дълъг е периода, в който това се случва, толкова повече знакът губи своята тежест. Стига се до там, че в един момент хората подлагат на съмнение всички забрани и авторитети. И за съжаление са прави.