Казусът „Трябва ли да се срамуваме от Румяна Желева” е големият bg комплекс за малоценност. Големият страх да не се изложим пред чужденците, защото ще ни вземат за още по-прости, отколкото сме всъщност. Иначе, когато останем насаме, можем пак да се държим естествено. Това е народопсихология на травестити, които имат в гардероба различни модели на поведение – за износ и за вътрешно потребление. Които вкъщи крият фасове под балатума и пикаят в саксията, а в Брюксел използват копринена кърпичка за секрети. Там Желева беше естествена и нормална според всичките ни собствени вкусове. Даже беше много по-безобидният политически експорт, с който хипотетично можем да се изложим пред чужденците. Затова е прекалено лицемерно, дори за нация от травестити, да я превръщаме в истеричен курбан на комплексите ни за нормалност.

От времето на Ивайло, направил кариера като цар със свинско CV - на тази територия образованието никога не е имало значение за основната професия. Компетентността е завинаги излязла от българската мода и трудно може да е повод за срам от Желева. Припомнете си предишния премиер, чийто трудов стаж започна точно като премиер. Припомнете си още по-предишния, за когото така и не разбрахме какво е правил от 8 до 5 цяло изгнание. На техния фон даже бивш пожарникар минава като приятно изключение от безработните традиции. Имаме президент втори мандат, който преди политиката е бил на щат в Института по история на БКП. Където е изследвал „Димитър Благоев и българския национален проблем  от 1879 до 1917“. Ако Първанов не работеше президент - проблемът нямаше да бъде национален, а негов личен. Защото с толкова комерсиална специалност едва ли щеше да предизвиква опашки от работодатели. Всички тези хора са назначавани от електорат, на който през няколко години масово му се разрешава да разбира от „човешки ресурси”. И съдейки по избора му – професионалната компетентност на кандидатите не го е интересувала особено. По същия начин, по който не е обръщал внимание и на техните комуникационни качества.

Нищонеказването и празната приказка са официален изказ в тази държава. След 20 години преход политиците продължават да говорят с лозунги, които сякаш са прочели от „Работническо дело” със сутрешното кафе. Пак по същото време предизборните кампании се правят по учебници от личната библиотека на Ленин. Ако зачетете партийна платформа – на втория ред ще предпочетете да ви лекуват от сифилис. Ако успеете я прочетете докрай – ще съжалявате, че не сте изгубили времето си в хероинова абстиненция. Какъв го търсите тогава в експедицията, безнадеждно опитваща да открие конкретика в отговорите на Желева. Конкретното политическо говорене също не е било на мода по тези земи. Където можеш да умреш от скучна и мъчителна смърт, ако цял месец гледаш „Панорама” или очилата на Цветанка Ризова.     

Липса на конкретни идеи за горещите точки Афганистан, Конго, Судан и Газа. Който изпитва срам заради тази критика към Желева – нека попита кмета си какви идеи има за циганските гета. Какви идеи има и за проститутките от околовръстното до центъра. В най-близкото гето никой не знае дори колко души живеят, но това не пречи с мандати да преизбирате кметовете си. Нито да гласувате за премиер, който няма икономически план примерно за село Партизани, община Дългопол.

Желева не е признала за конфликт на интереси - първоизточникът на това откритие са особена порода травестити. Които преди две години с месеци замазваха магистралната далавера между Батко и Братко, представяйки я като съвпадение. Такива съвпадения обаче много рядко се случват. А още по-лошото е, че много бързо се забравят. Ако пък в тази критика ви притеснява повече моралът и подозирате лъжа – не забравяйте за Първанов, който предизборно не си призна за Гоце. Без това да причини национална истерия от срам. Конфликтът на интереси прилича повече на мистика, която може да наречете „Проклятието на Маниака”. Маниака е онова момче от Бургас, неуспяло да стане депутат. Защото преди много време бил рапър и в една песен казал „мада фака”. Неговата цензура се върна като бумеранг срещу кандидата ни за еврокомисар. Защото и за него се оказа, че е правил в миналото си неща, изглеждащи неприемливи сега.

Бекграундът и представянето на Румяна Желева в Брюксел наистина са политически траш. Който прилича на съвременна версия на „Бай Ганьо тръгна из Европа”. От неговите приключения обаче травеститите нямат моралното право да се възмущават. Защото, когато останем насаме - пак ще се преоблекат и ще продължат да се държат естествено и по балкански. С което изводите от излагацията пред чужденците се обезсмислят.