Ти изчисти ли снега пред дома си?, ми идва да питам тия дни злобничко забучила обвиняващ пръст в образа на сгушен зад запотения прозорец съсед. Не ме разбирайте грешно. Хич не съм от феновете на местната администрация, убедени, че наетите за снегопочистването фирми са си свършили перфектно работата. И че снегът, вятърът и лошият късмет са виновни за безумието 500-хиляден град да бъде напълно парализиран.

Но ми е някак неудобно да питам защо пак чакахме снегът да спре, за да тръгнат снегорините, защо 4 часа след началото на обилния валеж автобуси се пързаляха по стръмните си трасета към западните квартали, защо децата от пъвата смяна отидоха в сняг, лед и по тъмно на училище, за да се сети някой час по-късно да им отмени занятията. Неудобно ми е, защото пред магазина, в който пазарувам, втори ден има пряспа,  защото повечето от съседите ми изринаха снега само около гумите на колите си и затрупаха тротоара с него, защото и аз се поослушах един ден преди да почистим с колегите леда около входа на редакцията.

Пътувам вчера покрай варненски пазар, обрасъл актуално с алуминиеви магазинчета. Пешеходци изпълняват сложни пируети, щъкайки между търговските обекти и така привличат вниманието ми върху буците лед, в които се е превърнал непочистеният сняг по тротоара. Само пред последното магазинче - за чанти, възрастна жена умело отсранява леда и снега. Има си специална лопата, редува я с остър уред за разбиване на снега, довършва почистването с метла и не спира, докато не освободи широка над метър алея по дължината на целия магазин - над 15 метра. ПОзнавам я. Наближава 70-те. Пристигнала е в България преди повече от 40 години от Симферопол. И знае как се живее нормално в сняг и лед.

За да помиря собствената си съвест и будната си гражданска позиция, или иначе казано да потърся виновния във вечната варненска/българска дилема - общината ли не чисти адекватно, хората ли ги мързи да помогнат, започнах да питам. Приятели, живеещи в страни, където дните със сняг и минусови температури са повече отколкото тези за слънчеви бани, както бедни, така и богати. Други, обитаващи планински райони тук в България, където заснежен път означава край на връзката със света. Успях да очертая няколко основни проблема.

В държавите, принудени да живеят нормално дори и при -20 градуса по Целзий и обилен сняг, общините са оборудвани с нужната техника, многобройна и скъпа. Каквито градската хазна във Варна не може да си позволи за има-няма 20 снежни дни в годината. 
В опитните със снега администрации имат стройна система за използване (под наем или при условия, подобни на мобилизация) на строителна техника на частни фирми, която сравнително лесно и по-евтино се преоборудва в снегопочистваща. 

В "снежните" ширини никой не чака снегът да спре, за да почне да чисти. Така както никой не спира да яде, защото и без друго пак ще огладнее.

Пак там снегопочистващите машини (както и тези за поливане на градинките, разкопаване за нови кабели, преасфалтиране, но това е друга тема) работят най-активно през нощта.

"Северните" народи знаят, че преди да тръгнат за работа трябва да почистят тротоара пред дома или входа си. А работодателите не си позволяват лукса да икономисат един надник на охраната или чистачките и да ги пратят в "снежна" ваканция, вместо да чистят леда около офиса.

Сигурно и в "белоснежните" страни имат проблеми с контрола, с години обсъждат кой колко пари взел и колко откраднал за снегопочистване, заплашват се с глоби, неустойки и "вие-ще-видите-на-следващите-избори". Но е факт, че не се скриват по домовете си при първите 20 сантима сняг на улицата.

Шоковите първи три дни на "бедствието" преминаха и днес видимо се поокопитихме. Но написаното тук съвсем не е след "сняг лопата", защото утре, или може би още тази нощ, ни чака ново снежно-минусово изпитание. Сега е моментът да отидем до някой хипермаркет и да се сдобием със специална лопата за сняг. И в събота сутринта да започнем уикенда със здравословно, полезно за духа и тялото снегориене.