Страната ни работи успоредно с европейските институции за мерки срещу кризата и сега не е време за обичайни рутинни действия, а е време за преобразуване
 Това каза на дискусия „България – накъде след кризата” президентът Георги Първанов, съобщи  Агенция „Фокус. По думите му Лисабонската стратегия ще бъде преосмисляна – дори и в Брюксел не са наясно по характера на документа.

Президентът призова за  създаване на консенсусен национален проект за преодоляване на кризата на база разработките на университетите и Академията, някои неправителствени организации и синдикатите.
Той отбеляза новата роля на държавата – чрез държавни инвестиции, намаляването на данъците, което по думите му е помогнало за предотвратяването на срива в икономиката, но е имало и своите негативни последици в бюджетните дефицити.
„Българската икономика няма ясен профил и нямаме ясна визия за това какво можем и какво искаме да развиваме. В нашата икономика преобладават нискотехнологични дейности. Ние не произвеждаме завършени високтехнологични продукти. Нашата икономика е енергоемка, няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши”,  е мнението на държавния глава.Той предложи някои мерки, които са в основата на една стабилна икономика в периода на следкризисно възстановяване – безрезервно сътрудничество с ЕС, повишаване ефективността на институциите, строга бюджетна дисциплина, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на административния процес.

Първанов  смята,че философията на бюджет 2010 г. няма да създаде достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси .Според него най-важното в индустриалната политика е необходимостта да се активизира политиката на държавата за бързо увеличаване на средно и високотехнологичните продукти в структурата на производството и износа с цел да влезем в еврозоната с работеща икономика.

 Актуализация на бюджета тази година, заради тежкото наследство от 2009 година и силно занижената оценка на макроикономическите показатели , предвиждадържавният главаСпоред него е необходимо да се направи мащабна преориентация в структурата и характера на икономиката ни.
Заетостта  бе  посочена от Първанов като основен приоритет. Той определи за основателна и тревожна прогнозата на Българската стопанска камара, че към края на зимата ще са се изчерпали мерките на пазара на труда – принудителното излизане в отпуск, намалено работно време.

По думите му усилията трябва да са насочени към смекчаване влиянието на кризата върху хората и подобрението на пазара на труда след кризата с мерки за насърчаване търсенето на труд и мерки в подкрепа на дохода и подпомагане на социално слабите, както и  запазване на работните места и създаване на нови работни места чрез субсидии и програми за заетост, програми за чиракуване, обучение и инициативи за развитие на предприемачество, социално-защитни мерки.
По отношение на здравеопазването  президентската институция  е готова да представи по-цялостна визия в системата , каза Георги Първанов. Той  припомни идеята за освобождаване на средствата от здравеопазването, които са на депозит в БНБ и са в размер над 1 млрд. лв.

Очакванията на президента са кризата да изостри социалната чувствителност и да създаде хранителна среда за социален и политически популизъм и за нови радикални течения.
„Кризата ще бъде шанс за сивия сектор и радикалните политически сили и силно предизвикателство за лидерите. Не трябва да се допуска увеличаване на дистанцията между нас и останалите страни от ЕС. От кризата можем да излезем разединени, но и много по-силни и единни”, каза още Георги Първанов.