Големите bg медии приличат на нископлатени манекенки. Стараят се да минат за непорочни девици пред аудиторията, но тайно им се налага да духат в кенефа – защото хонорарите са малки, а скъпа подръжка не се прави със смешни пари. После си измиват устата и през нея се тревожат за морал, чест и всякакъв shit. Bg медиите приличат и на отмъстителни курви. Които с редовни суми и с разрешително за строеж изнудват властта, за да не разкажат на семейството й за кенефа, а на електората – за неуспешната й ерекция. Bg медиите не са на ваша страна, нито четвърта власт. Те са рекетьори на всички власти или просто имат ценоразпис. Не ги товарете с обективни очаквания, както не им вярвайте, че точно те никога не ходят до тоалетната по сметка. Иначе са чували за свои колеги, които го правели редовно.

Деградацията на медийното доверие не започва и няма да свърши с процентите на Слави Трифонов. Подозренията за тях обаче са кулминацията доколко хората, работещи в бранша, не си вярват помежду си. В противен случай щяха да направят общ фронт срещу премиера, за да не му позволят с лични отношения да обяснява критиките към себе си. А Слави нямаше да разказва своята версия само пред сценаристите си и би поканил всички неудобни колегиални въпроси. В неговата ситуация по-добра работа щеше да му свърши атмосфера, подобна на тази от Брюксел при изслушването на Румяна Желева. Срещу която имаше хора, чели неприятни неща по вестниците и готови да я разкъсат, за да стигнат до вътрешностите на най-малкия детайл от миналото й. Така и трябва да се случва на всекиго с претенции да бъде някаква власт. Когато се изживяваш като единствената и вечна опозиция в републиката – нямаш извинение да поставяш под цензура въпросите към себе си. И без неудобство да обвиняваш останалите медии, че са жълти или тероризирани от Борисов. Дори да е така (а на много места наистина изглежда, че е така), моралното право - да бъде съдник, не може да принадлежи на водещ, криещ от въпроси собствения си морал. И до когото журналистическият достъп е много по-труден, отколкото до премиер.

Другото странно в този случай поведение е на работодателя, който се държи с „Шоуто на Слави” като с външна продукция. А единствените проценти, от които се интересува, са за пазарния му дял след 22:30 часа. За два месеца това е второто голямо съмнение около знаково лице на BTV. И ако при Бареков поне имаше някакво неубедително алиби, за Слави продължава да липсва позиция. На него изглежда му е разрешено всичко, освен да губи рейтинг.

Колкото и неприятно да е за признаване, класическите медии все по-малко могат да формират общественото мнение. Но все повече могат да го отвращават. Ако не беше вярно – тройната коалиция със сигурност щеше да повтори мандата си. Защото мизериите й бяха сериозно спестявани от журналистиката. И дори замествани с видимо неуместни хвалби. Всяко управление може да се провали и всяко досега го е правило. Но медиите не са длъжни да помагат в провала, мислейки си, че всъщност го предотвратяват. Те имат един голям грях от последните избори, който остана незабелязан и за който няма да си признаят. Не секирата на БСП, а изказването на Доган в село Кочан беше най-повлиялият на електората медиен продукт. Без него разликата между първия и следващите в класирането вероятно нямаше да бъде толкова отчайваща. И ако не бяхме видели този клип – изборите щяха да бъдат фалшифицирани от медиите. Може би неволно, може би от глупост, може би и от алчност, но резултатите нямаше да бъдат същите. Кадрите от Кочан се появиха в ефир едва седмица след заснемането им. Въпреки че няколко телевизии са разполагали с тях, както личеше от различните ракурси на снимане. Телевизиите обаче не ги излъчиха доброволно, а от неудобство. Клипът беше попаднал в опозицията и вече нямаше как да се скрие в архивите. След него пък нямаше как да се противодейства на високата избирателна активност.

Тази история трябва да бъде припомняна всеки път, когато ви се струва, че големите bg медии са се взели насериозно като коректив на властта. Те също като нея имат своите мръсни тайни и също като нея предпочитат да ги сбутат под килима. Когато обаче тайните са общи, сравнението не може да бъде по-различно от това с манекенки или отмъстителни курви.