Опекса е един варненски младеж, който дължи прякора си на шльокавицата - онзи ужасен навик да пишем всичко с латински букви. Един ден, като напълнил кошницата в кварталния магазин, той поръчал и „едно пакетче ония там бисквити - ОПЕКС”. Продавачката, като прехвърлила наум заявките, обърнала се да види, кое е това, дето не го е поръчвала, но го продава. И го видяла. Бисквити „ОРЕХ”. А войната започна в Брюксел и май ще продължи и у нас, ако премиерът развие някои от идеите си, лансирани на едно съвещание на военните тази седмица.

Тази седмица цялата ни държава се опитваше да разкаже разни неща на Европа, а Европа току вдигаше вежди и се оглеждаше къде e опексът. При опита балканските нрави да бъдат преведени на брюкселски се получи езиково-политическа шльокавица, която ни изложи не само пред жената зад щанда. После, малко по-късно от необходимото, но все пак започнаха едни плахи, но постъпателни движения напред, в посока на държавническото мислене. Стига, разбира се, потръпването напред да не се дължи на голия кабел високо напрежение, който Европа пъхна насред блатото, като отказа да приеме нашите правила в общуването с нея.

След още три дни името Румяна Желева най-вероятно ще предизвиква само недоумяващ поглед, но щетите от брюкселската шльокавица ще ни ги напомнят дълго. Заради упорството да имаме кандидат от „правилния” партиен цвят въпреки всичко. Заради поредното непремерено изказване на премиера, че Желева се е представила „блестящо”. Блестящото, да напомним, предполагаше преговори със сомалийските власти, но пък оценката идва от човека, който после поиска да  разбере къде се намира Сомалийския залив, та може би не трябва да придиряме. Получи се шльокавица и заради още по-непремерената реплика, че за за утвърждаването на Желева премиерът „е говорил с когото трябва”. Което си е съвсем непреводимо на брюкселски. Не че не го правят. Но не се хвалят с това, преследват го. Правна шльокавица стана и заради официалното становище на правосъдното министерство, че няма нарушение, защото Желева е погазила не директно закона, а правилник, цитиран от закона.

И докато скандалът още отекваше, оказа се, че има и още – както чакахме дали ще има нов кандидат за комисар или ще го играем Матросов, агенция «Медиапул» извади още документи – че Румяна Желева продължава да се води управител на друга фирма "Етко – Шнайдерс", и към днешна дата. Само оттеглянето й спести прерастването на брюкселската буря в цунами. Тогава обаче започна и една управленска шльокавица – в типичния за кабинета стил „стъпка напред, стъпка назад”. Първо Желева нямаше да е външен министър, после оставаше външен министър, накрая все пак не е. Прехвърлянето започна да напомня горещия картоф на Дъглас Адамс, чиято история завършва с една отрязана глава върху една грамофонна плоча. В нашия случай ролята на плочата май ще я играе някое посолство. Но пък тази седмица научихме, че дори сър Фред Гудуин – наричан след кризата „най-лошият банкер в света”, също си е намерил нова работа, така че няма страшно.

Нова работа у нас имат и други хора – едва на шест месеца, кабинетът претърпя сериозен ремонт. Освен разместванията между външно и военното, кабинетът се сдоби и нов вицепремиер - макроикономистът Илиян Михов. Анонсът, че той щял да облекчава Симеон Дянков, най-вероятно означава, че след като бъде използван на бързи обороти за всички непопулярни решения, Дянков просто ще бъде сменен с новото лице. Михов, казват, бил известен икономист. У нас обаче го познаваме главно с идеята за префасониране на валутния борд, която предизвика еднозначна реакция – „да не разваляме това, което още работи”.

В парламента не останаха назад и ни забъркана законодателна шльокавица – промените в закона за митингите забраниха да недоволстваме близо до властта – край сградите на Народното събрание, Президентството и Министерския съвет. Иначе казано, казаха ни – «Протестирайте си, не ни пречите». Разбира се, така се ограничава конституционното право на протест на гражданите, но какво означава някакво право на протест, след като премиерът очевидно се кани да обявява война. Така поне прозвуча идеята му, споделена с висши военни – когато има нужда, кадровата войска ще ходи да пази събирането на реколтата, а при друга нужда – ще се включва в борбата с организираната престъпност. И тъй като в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, член 52, алинея втора, ясно пише: „На въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер”, явно ще имаме военно положение. Войската преживя още една промяна - най-висшият военен - началникът на отбраната, няма да е пряко подчинен на президента. Остава малка загадка колко ще издържи това решение, ако следващият президент се казва Борисов. Бойко Борисов.

Не мина без инвестиционна шльокавица тази седмица. След дългите договаряния кой да строи магистрала «Хемус», спечелилият турски инвеститор влезе в коловоза на останалите и започна да иска повече пари за стрителство и по-дълги срокове за завършване. Поредната ревизия на регионалното министерство показа, че в подобни кълчища се плетат и «Дунав мост II», жп-линията «Свиленград – турска граница» и много пречиствателни станции. Така обществените поръчки затвърждават мнението, че написани на брюкселски, звучат прекрасно, но преведени на местния език, завършват предизвестено зле – работата върви по-бавно от обещаното, но пък е некачествена, със спестено количество материали и много по-скъпа от предварителните сметки.

Академично-финансовата шльокавица на седмицата е от Свищов. След като дадоха на родината Красимир Георгиев - Красьо Черничкия, докторант на академията и съдебен кадровик номер 1, преподаватели от Стопанската академия се оказаха съдружници в офшорни фирми на Маргините. Според тях – нямало нищо лошо.

Лошо не видяха и в здравно-финансова шльокавица, която забъркаха  здравния министър Божидар Нанев и депутата Лъчезар Иванов. Те пътуваха до Съединените щати на разноски на компанията "Остеотек", но конфликт на интереси нямало. Поне според тях. Сега щели да ги проверяват.
Бъркотия имаше и в безпортфейлното министерство. След като вече имат министър, българите в чужбина могат без нови паспорти - след 15 февруари, ако искат да си подновят паспорта, трябва да открият онези 39 места по света, където се приемат документи или да си извадят пасаван и да се приберат у нас.

Продължиха и настояванията за нов Закон за електронните съобщения. Полицейската шльокавица, която употребиха, за да ни убеждават колко добре работи полицията у нас, доведе до това, че около 65 процента от българите не вярват на полицията. Но пък тя има най-висок бюджет и най-слаба прозрачност сред десет изследвани европейски държави. Където недоверието в полицията е два пъти по-ниско.

Опитът на БСП да заговори на брюкселски по темата също завърши с опозиционна шльокавица – социалистите се заканиха да  информират Европейската комисия за промените в Закона за електронните съобщения, защото той бил „ярък пример за политическия характер на управлението на ГЕРБ”. Което е така, но пък първите три опита за закон си бяха чисто тройнокоалиционни. А после, след гръмките обвинения срещу Румяна Желева, че се е явила неподготвена на изпит, точно Сергей Станишев излезе пред медиите, за да поиска незабавно приемане на оставката й като външен министър. Два часа след като оттеглянето й беше оповестено официално. После вирусът се прехвърли и в СДС – часове след обясненията на Меглена Плугчиева, че кандидатурата й за Европейската банка си е нейно лично решение, Мартин Димитров тръгна да дири сметка на премиера за държавната подкрепа.

През седмицата разбрахме, че не само агенциите за моделки ползват скаути. Покойният Боби Цанков е бил доброволец към съдебната власт – договарял се да доведе в съда свидетел срещу Маргините и затова го убили. След като го каза заместник градски прокурор, можеше да звучи достоверно, ако в резултат на съдебно-криминална шльокавица „неопровержимите доказателства” срещу Маргините бяха достатъчни само за да им отворят вратите на ареста.

При изобилието от неправителствени организации неизбежно беше и те да се включат в производството на шльокавица. Националната асоциация на българския бизнес оповести във Варна, че в защита на българските бизнес интереси те ще блокират граничните пунктове Илинден и Кулата от 1 февруари и ще ги държат затворени, докато правителството не изпълни исканията бизнеса.
Във Варна се наслушахме на обяснения защо не е почистено. И ако в някои случаи извиненията са основателни, какво да кажем за непочистените обръщачи на градския транспорт и самоволните решения на диспечерите и шофьорите автобусите да зарязват хората там, където им е удобно. И за алпийските умения, които ни трябват, за да стигнем от спирката до заветния автобус. За неприбрания боклук дори там, където има достъп. Разбира се, и ние трябва да си помисмил – изринахме ли пред входа? Сипахме ли сол пред офиса? Дали пък колата ни не е паркирана някъде по пътя на снегорина?

Хубавото тази седмица е, че българският филм "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", направи още една крачка към чуждоезичния „Оскар”, говорейки на нормален език за всеобщата шльокавица.  

Колкото до нас - след 20 години лутане из чимширите на демократичния лабиринт, пак сме там, откъдето тръгнахме. И пак са ни виновни сушата, кишата и международното положение. Само бисквитите ни са „ОПЕКС”.
Светлана Ганчева, БНТ Море