През зимата се случват и хубави неща. Да оставим настрана затворените пътища, бедствието и хляба. Ограничавайки ни в едно, тя ни отваря широко вратите за друго.

Романтично погледнато в зимата има много поезия. Пъртината на нейното вдъхновение може обаче да отиде на гости и при статистиката. И така ще се окаже, че виелиците и минусовите температури са раздухали жаравата на едно чисто новичко поколение.

Как стават тези работи?

Имам обяснение и ще го споделя.
Петър е на двадесет и девет години. Живее в малък апартамент със Силвия. Не може да отиде на работа, защото пътищата са затрупани. Половинката му също си стои вкъщи, тъй като на нейното работно място има проблем с електричеството. Запасили са се с храна. Винце и мезенце се намират. Занимания – не много. Навън вей и фучи. Нощта е прекалено дълга. Но кой да му мисли. Петър и Силвия така са се гмурнали под завивките, че скоро няма да се покажат навън. И след като зимата е в разгара си, поезията на тяхната любов също достига емоционални върхове.

Колкото до онези милиони буйни и напористи малки герои в Петър – всеки от тях се държи подобно на стопанина си. Гледат бързо-бързо да се приютят, че току-виж попаднали и те на студа и вятъра. Нищо, че къщичката е отворена само за един от тях. Надеждата умира последна. Ето защо те просто няма как да не стигнат целта си и да сътворят онова чудо, което учените така грозно са нарекли „оплождане”. Петър и Силвия не са животни, а обикновени хора, на които им е студено. Затова се топлят под завивките и гледат времето да минава. Какво друго да правят?

Природата винаги се е стремяла към равновесие. Ние, хората, колкото и да се правим на умни, си оставаме подвластни на някои естествено процеси. Наистина, Петър и Силвия, къде от скука, къде от омърлушения термометър, сами си създават топличка атмосфера и покачват градуса на телесната си температура. Но също така с двете си ръце се подписват под документа на една закономерност: че в студено време любовта е най-жарка и с най-големи надежди за плодородие. Попитайте земеделците как и нивата има нужда от хубав сняг, за да могат семенцата да са на сигурно, загърнати. Като под юрган, където е топличко и уютничко.

Времето ще мине. По мои съвсем груби изчисления някъде към средата на септември Петър и Силвия ще станат мама и татко. С умиление и за цял живот ще си спомнят онази люта зима на 2010-та, когато снегът стигаше до прозорците и единствено пътят под юргана бе разчистен от снегорина на тяхната любов. Ще кръстят детенцето си Галя или Галин. И всеки път като видят сняг, ще си спомнят за нощта, в която убиха скуката с любов. И показаха, разбира се, червен картон на негативната демографска статистика.

А сега искам да пожелая успех на всички бъдещи майки и татковци. Живот и здраве ще понадникна в статистиката за родените бебета около 15 септември, когато е и първият учебен ден. Надявам се да сме си научили урока, който ни завещава зимата: че студът и снегът са синоними на плодородие. И бих почерпил тогава всички смели и безстрашни родители с по едно питие. За близнаци ще им налея двойно.
Успех!