Гърците, които преди десетина години караха единствено ръждясали трошки и не смееха да планират живота си за повече от двайсетина месеца напред, през тази седмица излязоха с новичките си трактори, закупени с европейски пари и блокираха граничните пунктове.

   Ние добре знаем, че когато гърци протестират, обикновено нещата се случват по-бурно, по-емоционално и с повече неприятни последствия за околните. Преди година вече изпитахме на собствен гръб формулата на гръцкото недоволство и тогава по естествен път си обяснихме какво точно значи определението:”Не си оставя магарето в калта”. В случая с тези съседи често означава:”Да измъкне своето магаре, потапяйки в кал до шия магаретата на невинните околни”.

   В днешните януарски студове всичко се повтаря, но с много по-жесток за нас ефект. Когато недоволните гръцки фермери блокираха граничните пунктове, те знаеха, че имат нерешени проблеми, които миналата година им донесоха солидна подкрепа на стойност милиони евро. И понеже при нациите е като при отделните личности: колкото по-твърдо тропаш с юмрук по масата, колкото по-безпардонен си и не ти пука за останалите, а дръзко настояваш да получиш своето, толкова повече се отварят шансовете ти за успех. Затова новичките трактори продължават да лъщят в стройна редица по границата и  освен чувство на безпокойство за българската икономика, будят основателна завист у нас. Как една държава, в която до вчера логично се развиваха единствено туризъм и морски транспорт, успя правилно да изтъргува европейските си позиции и от нищото и камънаците, с които предимно разполага, да обзаведе фермерите си със скъпа техника и с отлични перспективи!

И докато у нас хотелиери, ресторантьори, туроператори, превозвачи, дребни търговци, собственици и работници в шивашки цехове трепереха кога точно ще отворят границата и ще оцелее ли бизнесът им, недоволните фермери си устройваха увеселителни сутрини и следобеди: с хапване, пийване и социални контакти, каквито очевидно им липсват в дългите самотни зимни вечери у дома.
  

Не се ли питахте на моменти: Дали пък не са развяли бойното знаме и от скука? Да си създадат малко разнообразие в януарската картинка. Да си пият узото не насаме, а в компания. И защо не им хрумна да протестират през есента, когато се събира реколтата? А точно сега, когато загубите ще бъдат на чужд гръб. Вярно, че гърбът е български и на него сто тояги са му като пуканки на кино: за начало и като удоволствие...
   

Някой каза, че за пореден път тези хора се подиграли с държавата си, със съседите и със законите на Европейския Съюз. По мое мнение, те за пореден път демонстрираха характера на безпардонния, безцеремонния и  егоиста, защото по старо изпитано правило знаят, че номерът минава. В крайна сметка всеки има права и никой не е в състояние да му попречи да ги отстоява, нали? Друг е въпросът, че засегнатият от това отстояване, също има права и те също трябва да бъдат зачетени. Все пак докато тези хора си пийват узо на границата и на моменти изглежда, че държат фронта ей така –  за самия спорт, плановете на стотици българи се провалят, без никаква възможност за промяна или за поправка. И всичко е пари, договори, човешки съдби.
  

Нали си представяте един търговец, който на мускули е събрал средства, за да внесе или изнесе хранителните продукти, които в момента се разкапват по границата, докато негодуващите фермери градят щастливи планове за предстоящото лято и си тананикат:„Ясу, паликаре!” Или хотелиерът, който е чакал единствено тези снежни дни, за да осигури прехраната си... Една от най-тъжните картинки е тази: всички външни условия са на лице, природата се е постарала да има изобилие от сняг, а в сезонните хотели самотни администратори убиват времето в съзерцание на пейзажа. Или затворените шивашки цехове, които работят на ишлеме с материали от Гърция...

   Всъщност това беше най-жестокото продължение на кризата. Точно хората очакваха съживяване и получиха граничната секира на негодуващите съседи. Нищо лично. Просто гърците знаят как да си защитават интересите. Без значение кой наоколо страда от това. Напротив: колкото по-широк е радиусът на ефекта, толкова по-големи са шансовете за успех. Мащаби, в които ние - българите никога не сме можели да работим. Освен, ако целта не е да провалим някого...
  

Но в крайна сметка, знаем си, че в живота на народите нещата се подреждат по същия начин, както и в живота на хората. Колкото по-настойчив си, толкова повече се чува думата ти. Затова лично аз приветствам позицията на българското правителство: да бъде изготвен иск за 10 милиона евро компенсации за България, която и без друго страда от преходи, крадци, кризи, политически, икономически и какви ли не безобразия, та до момента й липсваха само прищевките на недоволни съседи, събрали се на януарско парти за убиване на скуката. Нищо, че механизмът, по който могат да ни компенсират, не е ясен.
  

Време е да спрем да бъдем героя, който винаги и във всяка история е големият губещ, без значение дали участва или не, без значение прави ли нещо, или седи пасивен в ъгъла, предлага ли нещо, или изобщо няма представа кой и защо подмята съдбата му като снежинка на вятъра. Време е поне за това да се научим от съседите, които превръщат в тлъсти пакети от еврокомпенсации всяко желание, всеки пропуск, абсолютно всяко условие. Липсата на условия при тях отново е равна на някакви пари. Така успяха от слънце и камъни да родят селско стопанство, което непрекъснато си търси правата и ги получава, често за чужда сметка. А ние тихо, кротко и бедно чакаме в ъгъла и само цъкаме с нескрита завист на лъснатите нови частни трактори, подредени в стройна колона по границата като символ на идеята, че когато мислиш като победител, ти просто се превръщаш в такъв.
  

Искам моята нация да бъде нация на победители. Досега ни липсваха само две неща това да се случи: да бъдем единни и държавата да стои зад гърба на всеки от нас. А ние притежаваме потенциала.  Поредното доказателство дойде с изключителната вест, че филмът на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” продължава в надпреварата за „Оскар” за най-добра чуждоезична лента. Хуморът и емоционалните моменти превръщат филма във „вълнуващия чаровник” на световната кинопродукция. А по думите на главния герой: „ Животът е зар,който държиш в ръцете си, и каквото се случва, зависи от твоите умения и късмет”.
 

  Така е при хората. Така е при нациите. Жадувам за деня, в който ние – българите ще хвърлим зара умело и с късмет.