Украински моряци разказват за времето, прекарано в плен на сомалийски пирати

За разлика от българските им колеги, които предпочитат да не говорят за преживения в сомалийския плен ужас - къде по психологически, къде по финансови съображения, украинските моряци, освободени в първите дни на годината след 8-месечен кошмар, подробно разказват за това какво им се е случило и как са оцелели.

Заради критичната ситуация и заплахата за живота на моряците лидерът на руския профсъюз на моряците Игор Павлов още през есента се обърна към украинския президент Виктор Юшченко с молба да вземе всички мерки за освобождаването на екипажа на украинския кораб "Ариана".

"На кораба са свършили водата и продуктите, горивото привършва, няма никакви лекарства. Една от двете жени на борда (готвачката Лариса Салинска бел.ред.) е загубила детето си в петия месец на бременността и спешно се нуждае от квалифицирана медицинска помощ", пише в обръщението си синдикалният лидер.

Павлов отбелязва, че помощ е нужна за всички 24 членове на екипажа, защото ситуацията на кораба е критична. "Пиратите заплашват да убият всички, когато се свърши горивото и спре дизеловият генератор", изтъква той. Украинският кораб "Ариана" беше отвлечен на 2 май 2009 г.

Хранили са ги с изгнил ориз, заплашвали са ги с разстрел, били са ги, даже са ги подлагали на мъчения. Те на практика загубили надежда, че ще бъдат спасени, но все пак издържаха това изпитание и се върнаха у дома. Бившите пленници от "Ариана" разказаха пред украински медии за 8-те месеца в пиратски плен. Те са категорични, че всичко това е можело да бъде избегнато. Капитанът, знаейки, че преди тях корсарите вече са пленили няколко кораба, решил да не променя курса на балкера и не съобщил на корабособственика за заплахата.

{vsig}LIVE/2010-01-24-Pirati{/vsig}

Цялата история е като в холивудски касов хит: На 2 май ги нападат 9 пирати с два катера. Капитанът се опитва да маневрира, но не може да избегне атаката с гранатомети и автомати.

След като залавят кораба, пиратите го плячкосали и навлекли дрехите на моряците. Не правели разлика между мъжки и женски дрехи и дори надявали женско бельо.

Моряците се опитали да скрият двете жени на борда, но не успели - бандитите знаели точно, че екипажът е от 24 души.  223 дни, прекарани в малка каюта под дулото на автомат. Мухлясал хляб, вкиснал ориз, вода от климатика - това е диетата на екипажа в дългите седмици на плена.

"Тъкмо бях на вахта. Изведнъж сякаш от нищото изникнаха две лодчици. Пиратите започнаха да стрелят във въздуха. Ние нямахме оръжие на борда, нямаше с какво да се отбраняваме. Те ни взеха на абордаж, наскачаха по борда като шимпанзета. Взеха ни по-ценните вещи, телефоните и всичко, което може да бъде използвано за самоотбрана. После ни напъхаха всички в една каюта, само момичетата отделно", разказва морякът от «Ариана» Юра Василченко. Младежът дори не подозирал, че първият му рейс ще се превърне за него в изпитание по издръжливост.

Юра е завършил екология в хранително-вкусовата академия в Одеса. Работил със строителни материали на борсата, докато карал курсове за моряк и учел английски. "Ариана" е първият кораб, на който плава. "Плащаха ми чисто по $1100 на  месец. Ако бяха наели гърци, а не украинци, корабособственикът трябваше да плаща поне 2-2,5 пъти повече", разказва той.

Помагахме си един на друг, буквално се спасявахме взаимно в най-тежките дни, обяснява Василченко, Бяхме в тежко състояние, под неимоверно психологическо напрежение. Слушахме какво коментират пиратите и не можехме да се начудим защо ние, гражданите на Украйна, трябва така дълго да чакаме някакво решение, някаква вест поне. "Първо ни даваха мръсен ориз. Чистехме го по 2-3 часа и го готвехме. Водата беше ужасна, ръждива - но я пиехме, нямаше друга. Когато корабособственикът взе да бави преговорите, започнаха да ни хранят веднъж на 3 дни", не иска да се връща към онези дни Василченко.

Доскорошните пленници разказват, че сомалийските корсари непрекъснато взимали наркотици - не спирали да заплашват екипажа, да пребиват моряците и да измислят нови и нови мъчения. Полуграмотни и подивели сомалийците се опитвали да получат откупа на всяка цена.

Андрей Муругов, втори механик на "Ариана": Любимото им мъчение беше да ни завързват ръцете и краката и да ни хвърлят на нажежената палуба в района на екватора. После засичат 20 минути, защото ръцете ти започват да посиняват.

Сергей Лупачов, втори помощник на капитана на "Ариана": На два пъти имахме особено критични моменти, когато мислехме, че ей сега вече ще ни разстрелят. За първи път това се случи в края на юни, когато пиратите решиха да използват "Ариана" като плаваща база, за да излязат в Индийския океан и да пленят друг кораб.

В края на юни пиратите разбрали, че няма да получат от гърците желаните $10 млн. и се съгласили на $7 млн. Гърците обаче давали само $820 000. Затова шефът на бандата Мохамед решил да напада с "Ариана" други кораби. Той обещал, че ако хванат друг кораб, ще ги пусне само за $1 млн. Но само на 70 мили от Хобьо се появил военен кораб на НАТО и те се върнали.

Понякога пиратите хранели моряците със свои продукти. Носели им дори сухо мляко и им давали да си варят водка. Накрая им разрешили и да гледат филми на DVD. На пиратите особено им харесали руските военни филми. Освен шефа на бандата никой друг не владеел английски, но до края на плена много от бандата научили руски.

"Корабособственикът Спирос Минас се опъна и започна да се пазари. Първо каза, че може да даде $820 хиляди и край. С месеци не се обаждаше на пиратите, избягваше връзка с тях, лъжеше близките ни, казваше, че скоро ще плати откупа, а всъщност само лъжеше. А ние бяхме с вързани ръце - бяха ни взели всичко, не можехме да се обадим дори. После се смени преводачът. Новият сомалиец се оказа по-човечен - разреши ни да позвъним на близките и да разкажем как бедстваме и гладуваме. Добре, че роднините ни вдигнаха шум в Украйна и така потръгнаха нещата", обяснява Юрий.

В началото на август пиратите се съгласили да пуснат кораба срещу $3 млн., но собственикът на кораба отново отказал. Заради това пиратите заплашили моряците, че ще ги продадат в робство.

Един от най-страшните дни беше, когато пристигна откупът. Нашето спасение беше така близко, а пиратите едва не изгубиха парите.  Те започнаха да се гмуркат, а ние гледаме - не могат да намерят контейнера с парите, загубиха ги на дъното и този ужас продължи поне 20 минути - едва ли някой щеше да хвърли за втори път толкова пари за нас, спомня си Лопачов.

Само половин час след като пиратите напуснали кораба, на "Ариана" пристигнали натовски военни, които донесли продоволствия. Корабът бил подкаран с частна охрана, която, като наближили Оман, хвърлила автоматите зад борда, защото оръжие на борда на търговски кораб се наказва със затвор.

Моряците смятат, че трагедията с "Ариана" е можела да бъде предотвратена, ако капитанът е действал според правилата. Според тях той просто решил да икономиса гориво - непрекъснато говорел за това, че горивото няма да им стигне. Макар че според екипажа, то е било напълно достатъчно, за да бъде заобиколена опасната територия.

Андрей Муругов: Ден преди на борда да се качат представители на племето черни бербери - сомалийските пирати, ние знаехме, че точно по нашия курс, някъде на около 250 мили, е имало 4 неуспешни нападения над кораби. Въпреки това не беше съобщено в компанията, курсът не беше променен.  И ние продължихме, по, както ни обясниха по-късно, проверен маршрут. Нямаше събрание на екипажа, нямаше светлинна маскировка - корабът плаваше осветен като новогодишна елха. Бяхме в открит океан, не в тесния Аденски залив. Тоест имаше възможност и за маневри.

Моряците са убедени, че нападенията над корабите ще спрат само тогава, когато бъде разрешено на борда да има въоръжена охрана. В противен случай корабособствениците ще трябва редовно да се запасяват с пари, а близките - с търпение. 

Украинците ще получат по $1000 обезщетение за всеки месец плен, т.е. по $8000 за всеки. Сега те мечатят само за едно: По-бързо да забравят сомалийския кошмар. После - отново на рейс. 

По материали от руски и украински печатни и електронни медии