Двуседмичната Елизабет успя да оживее след седем дни под развалините в Хаити. Там тя прекара почти половината си живот без храна и вода. Оцеляването й прилича на едно от чудесата, задължително случващи се в момент, когато надеждата е в сериозен дефицит заради сериозно земетресение.

Малкото циганче Петър не можа да оцелее повече от година, през която също живееше в развалини, без те да са причинени от трус. Не знаем каква част от живота му е минала в недояждане, но според аутопсията през последните си дни е яло здрав педагогически бой. Циганчето Петър почина със счупени ребра, с мозъчен оток и с много помощ от майка си. Смъртта му прилича на баналност, с която аудиторията наоколо е свикнала. Тя отдавна не се трогва и учудва от родители, пребиващи циганчетата си до смърт.
 
Последното българско Хаити, в което децата не оцеляват и без земетресение, се намира в село Синитево, щата Пазарджик. На жените ребротрошачки там, като им умре едното дете – им остават още три. На мъжете, живеещи с тези жени, им остават други четири. От всичките осем деца най-малкото вече е в гробищата, а за другите седем никой не знае в кой приют са. Ако Петър не беше умрял, майка му вероятно щеше да продължи да ражда за статистиката. Сега ще влезе задълго в затвора, където е по-трудно да забременее. Нямаше обаче нужда да бие сина си по главата и да му чупи кости, за да бъде блокиран достъпът й до семенна течност. Това можеше да стане още след като е изоставила първия си плод и веднага е вдигнала крака, за да произведе нов. Можеше да бъде спряна навреме, ако бяхме малко по-хуманни и не разрешавахме повече от един родителски провал. А не да чакаме резултатите от аутопсията, за да разтурим семейство на педофоби рецидивисти.

На място, където педофобията и педофилията са еднакво непреследвани, те са подписали договор за взаимопомощ и обмен на кадри. Хората, изпитаващи финансов и социален ужас от отглеждането на собствените си деца, ги оставят на улицата като ненужни кучета. И там лесно ги осиновяват чичковци, на които им е много приятна компанията от смъкнати малолетни гащи. После всички заживяват щастливо с условни присъди и нови социални помощи до следващата реколта. Развалянето на тази идилия вече е невъзможна без кастрация. За българското Хаити тя е „Планът Маршал”, който може да възстанови наебаните ни в предучилищна възраст ценности. Както педофилите имат нужда от химическа помощ, за да поддържат либидото си надрусано и неработоспособно – така и педофобите трябва да се държат далеч от обществено нежелана бременност, свършваща по приюти или гробища. Туморът на педофобията при майката на Петър е можел да бъде опериран след първия й отказ от родителски права. Вместо това тя е чакана да се оплоди още няколко пъти и дори да си намери мъж с по-голям принос от нея за педофилския entertainment. Със същата разсеяност, с която се губят ключове, това семейство е загубило дирите на първите си бракове и на първите си седем деца. А осмото го е смазало от бой, защото му е било подръка. За да не ви е прекалено мъчно, приемете циганчето Петър като необходимата жертва – без която нямаше да знаем до каква цифра щеше да прогресира педофобската популация.   

Майки да убиват с шамари плачещите си деца – това може да се случи и в най-добрите английски семейства, чувам да казват циганските синдикати. Вероятно е възможно, но при майката на Петър има цяла хронология от родителски провали. Заради които счупените ребра въобще не приличат на рядък нещастен случай. Те са логичният резултат на една много сбъркана педофобска толерантност. Чийто тумор е късно да бъде отстранен с обикновена кастрация на яйчниците. Те не просто трябва да бъдат оперирани, а да се изкормят без упойка. И дано поне леко уплашат бъдещите поколения педофоби. Иначе българското Хаити ще продължи да се случва на всеки девет месеца, а под развалините от ценности няма да оцелее нито едно дете. Дори задължителното чудо на Елизабет няма да ни се случи - колкото да ни даде малко надежда.