светлите планове на социалното министерство

тези 0,4 на сто от заплатата могат да се инвестират в големи инфраструктурни проекти и да носят дивиденти. Можем да започнем със снегозащитните съоръжение на магистрала „Тракия”, например. 

Здравното министерство също е загрижено за профилактиката ни. Затова започна да разпраща едни профилактични sms-си с напомняне да посетим превантивно личния си лекар. Съобщенията засега пълнят касичките на мобилните оператори, но пък винаги можем да се надяваме, че все някога количествените натрупвания ще преминат в качествени изменения и българинът един ден ще се събуди по-отговорен към здравето си и ще се заеме с профилактика.

Малко предварително условие е преди него държавата да е осъзнала, че профилактиката пести пари, но изисква все пак някои държавни усилия. Като болници, здравни служби и лекари, които са близо до пациентите си. Засега напъните са от наша страна.
Според Асоциацията на лицензираните фондове за доброволно здравно осигуряване, ние си плащаме с лични средства около 40 процента от общите разходи за здравно осигуряване. Европейската норма в момента е 27 на сто. Икономическия институт на БАН добави още пипер и проценти, като съобщи, че работниците у нас получават под една трета от това, което реално изработват. Останалите 70 на сто от общата добавена стойност на производството заминава другаде, като този процент показвал неприятната тенденция към повишение.

Затова пък тази седмица научихме, че митниците ще профилактират злостните пътници, които не стига, че си декларират стойността на багажа, ами имат и претенции, ако им го загубят. Новото правило е – ако на летището се застраховате и декларирате, че багажът ви струва повече от 150 евро, при загуба и евентуално намиране, вие дължите за удоволствието мито и ДДС. А като връх в ясните и регламентирани взаимоотношения "чиновник – пътник" идва уточнението на един ръководител на разменна станция – "от митническите служители зависи дали ще поискат пълен размер на таксата”.

За профилактика се замислиха и в Европа. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, след

духането на гръцката каша,

заяви ясно, че в еврозоната няма да имат място държави, в които синонимът на „голяма лъжа” е „статистика”. Ние, понеже много напираме насред кризата да си умножим цените по 3.14, приемайки еврото, ще се борим с лъжите, корупцията и организираната престъпност, следвайки принципите на Питър. Най-вече онзи за създаването на комисии.

Правителството ще си има нов, специален орган, наречен БорКор. В него ще бъдат събрани около 150 – 200 ангели от всички ведомства и администрации, които като един ще излязат и ще преборят корупцията. Естествено, ще има и германска помощ, защото идеята дойде след разговорите на министър Цветанов в Германия. Явно не са били много куртоазни.

И от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ни настъпиха на тази тема – според тях времето за профилактика на корупцията вече е изтървано и отдавна е време за борба. От там неделикатно подсказаха и как да стане – като си назначаваме и издигаме съдиите и прокурорите според заслугите единствено към правосъдието и като им контролираме имотното състояние. И тъкмо да се запитаме това не е ли написано все пак и в нашите закони, и не кой да е, а правосъдният министър официално възкликна – „Как сме работили досега с тоя Наказателно-процесуален кодекс."

Същността на възклицаването се свежда до това, че сегашните норми за борба с престъпността са формални и неефективни. Дотолкова, че пречат на борбата с престъпността. Лечението, предписано в предложените промени, обаче също не е безспорно – идеята някой да бъде осъден само на базата на донос и данни от специални разузнавателни средства отдалеч мирише на Вишински, а останалата част от Европа едва ли би приела защитник, назначен от прокурора. Дори когато целта е профилактика на шиканирането на процеса. 

Дали заради лошия НПК, или заради друго, но тази седмица във Варна една върволица "знакови", "оперативно интересни" или каквито там искате лица, изпадна в

амнезия по останките от мегаделото срещу Иван Славков

В София болният Златомир Иванов-Баретата вече се лекува под домашен арест, Антон Петров – Хамстера, част от шумно прибраните "Нагли", си получи свободата срещу 20 хиляди лева и с мотива, че доказателствата срещу него са разколебани. Да се чуди човек за какво ни беше да обявяваме Малкия Маргин за общоевропейско издирване.

И дали заради законите или заради нещо друго, но при внесени в съда 300 фиктивни сделки за източване на ДДС и щети за 450 хиляди лева, Арбен Хавальов получи почти профилактичната присъда от 3 години условно и 10 хиляди лева глоба. В Софийската градска прокуратура има и други обвинения - срещу престъпна група, източила 10 милиона лева ДДС. В нея са Арбен Хавальов и още петима души. Засега въпросът е дали тук предишната присъда просто ще я разделят на шест или все пак поне ще я умножат на броя на подсъдимите.

Хавальов, между другото, е собственик на българската къща на мистериите. Така нарече комисията «Кушлев» хотела "Каса Домини" в Рибарица – едно от любимите места на ДПС. Освен всичко друго, се твърди, че само спалните комплекти там са по 800 евро, защото били "Версаче".

Явно това е голямо достойнство, защото в потока от непринудени и фамилиарни бисери, с които българският премиер облъчи германските си събеседници, се изтъркули и поканата към младите българи да си идват у нас, защото и тук можели да си купуват "Версаче". Медийната харизма на нашия премиер не стигна обаче до сърцето на бившия заместник-външен министър Гернот Ерлер. „Бойко Борисов управлява вече шест месеца, но говори предимно за грешките, допуснати от неговите предшественици, прехвърляйки им вината за проблемите. Убеден съм, че в най-скоро време ще се появи въпросът какво конкретно се прави в България”, каза Ерлер. С колегата си социалдемократ се съгласи Клаус Франке, християндемократ открай време.

Това не помогна за обуздаване на превантивното хвърляне на поредните порции стари грехове върху текущите проблеми. Този път информацията за скрити предупреждения на Европейската комисия косвено беше насочена и към тръгналата към европейски пост Меглена Плугчиева. А идеята, че половин година преди изборите тройната коалиция е започнала да саботира следващото правителство, определено идва повече на всички, които все още не са решили, че живеят в Небесната Лъчезария. И които получават потръпвания, настръхвания и други позиви, когато премиерът им, седнал срещу свой колега в телевизионното студио откровено пита – „Аз съм толкова добър, такова слънчице, как да ми намериш кусур?”

Всъщност, намирането на кусури се оказва учудващо лесно и тази седмица. Няколко месеца след като на хазартните босове беше казано, че е време да започнат да плащат разумни суми на хазната, а вдигането на въпросния данък обедини управляващи и опозиция, пак видяхме стъпката ГЕРБ – предложение за смъкване на данъка. При това пуснато неясно как и май неизвестно от кого на страницата на финансовото министерство. Ако „техническата грешка” не бъде коригирана, това ще означава промяна в планираните данъчни постъплания при вече започнала данъчна година, което за нормалните държави е изключение. А приходите за държавата ще са два пъти по-малки от планираните.
На този фон

ремонтираха кабинета – с две рокади,

наложени от злощастното фиаско „Румяна Желева”, с едно профилактично допълнение, което ще видим по-късно и с един тихомълком сменен образователен замминистър. Като без малко да се окаже, че сме останали без външен министър още преди да са го избрали официално.

Не стига, че талибаните се възползваха от недопустимата за Афганистан авансова медийна политика, ами и нашият генерал Самандов за малко да довърши работата, като си изтърва пистолета на земята и после нервно го премяташе в ръцете си под носа на министъра. На нас пък са ни бутнали под носа друго дуло – цените на тока.

С даденото им държавата право два пъти годишно да си коригират цените, енергийните дружества вече дружно заявиха, че ни чакат още пет процента отгоре върху цените за тока от средата на лятото. Във Варна от Е.ОН изгоря и общината. С изгорели от токовите удари помпи. Е.ОН вече прехвърли вината върху НЕК. Там очевидно добре се възползват от стария сервитьорски номер и май е въпрос само на време сметките за ток да идват с графа АМ – „ако мине”. Ако искате „да не мине”, ви чака дълга, тягосна и скъпа процедура с почти обречен край.

Като онази варненска пенсионерка, която получи сметка 2 хиляди за ток, защото електромерът й бил „манипулиран”. И то така, че отчитал 91,5 процента по-малко ток от наистина използвания. За който, между другото, пенсионерката е имала сметки от по 50 лева. И което всъщност означава, че реално е изгаряла в едната си стая ток за 500. В случаи като този търсенето на права по пътя на обикновения потребител напомня компютърна гърмилка – застрелват те на всяко ниво, докато не му хванеш цаката. Или – на всеки завой от търсенето на потребителски права потбителят е качван на пързалката и връщан в изходна позиция. Тази профилактична мякра позволява до наградата да стигнат само най-добрите. Или тези, които успеят да докарат тук някой голям софийски шеф, който, като Бойко Борисов на гръцката граница, да въздаде справедливост и да въведе ред. Поне докато не му видят гърба. Между другото, онзи пенсионерски електромер при втора проверка се съвсем редовен.

А като споменахме гръцката блокада, няма как да не повторим въпроса на колегите от „Народно дело” – като не можаха да стигнат до пристанището в Солун, защо превозвачите ни не се сетиха, че пристанища има и в Бургас, и във Варна. Не че точно тия дни щяха да стигнат лесно дотук, даже ако магистрала „Тракия” не е профилактично затворена. И из града придвижването става все по-трудоемко занятие след всяко преваляване. Варненци отдавна са се примирили, че „почистен” град тук е равнозначно на разринати основни булеварди, а пешеходците да му мислят. Вече единайсти ден четем и слушаме, че „започва почистването на междублоковите пространства”. Аз,

газейки снега всеки ден и по местоживеене, и по месторабота,

още го чакам това разчистване. И вече обмислям варианта „цял неопренов костюм” за времето, когато „разчистения” сняг ще започне да се топи.

Зор видяха и тези, които имаха работа вътре в общината тази седмица. Идеята за пропускателен режим, който контролира кога чиновниците идват и си отиват и дали няма да влязат неблагонадежни елементи, струва 30 хиляди лева и засега се материализира под формата на дълга, бавно вървяща, но много изнервена опашка, която чака една операторка на компютърна единица да им запише данните и да им даде електронна входна карта, с която операторът на рогатката да ги пусне вътре. Ако нямате друга работа, това е идеалното място да разберете какво са имали предвид хората, измислили термина „театър на абсурда”.

Електронно гласуват вече и избраниците ни в парламента. Пултът с по-малко копчета от магазински пос-терминал върви с осемстранично „Ръководството за експлоатация", като цели седем са посветени на тайнството „поставяне на картата в процепа и натискане на екрана с пръст”. Може и среден.

Надеждата е новата система да сложи край на 20-годишния цирей, наречен „гласуване с чужда карта”. Евентуалните чужди интереси, които вдигат средния пръст на задтерминалното устройство тип „депутат”, са въпрос на друга профилактика.