Коментар на ВЕНЦИСЛАВ ВЕНКОВ, 24 часа 

Bсеки втори шуменец се самолекува и по този показател градът е национален рекордьор, гръмна статистиката. Това означавало, че сам си изписва и лекарствата, и дозите. Което на практика значи, че половината от шуменците са загърбили здравеопазването и се спасяват както могат.

Дали това са особености на шуменския характер, или е случайност, е без значение. Че местните са твърдоглави и имат мнение за всичко, е ясно още от "Криворазбраната цивилизация". Но чак пък половината да отпишат доктора?!

Ако това шокира анализаторите, мен не ме изненадва. Примери - всекидневно.

Майка ми, бог да я прости, сама решаваше кои, по колко и кога от изписаните й лекарства да взема. Причината беше една - цената.

Преди два дни в аптеката мъж на средна възраст пред мен се примоли:

"Дайте ми нещо за корем, но да е до 10 лева."

И аптекарката му даде опаковката с жест, който говореше, че не го прави за първи път.

Моя близка преди година пък ми се оплакваше как личният й лекар я отпратил от кабинета си, защото работното му време свършило, а тя не била "във видимо животозастрашаващо състояние". Е, жената влязла в болница заради бъбречна криза. Джипито пък си сменило професията и вече е дистрибутор на лекарства.

Не обвинявам нито болния, нито фармацевта. Мисля си, че човек стига до идеята за самолекуване не само от твърдоглавие, немотия или самомнение, че е експерт по всичко.

Когато се почувства зле и решава да потърси лекар, в съзнанието му изплуват няколко ярки картини. Които са едни и същи не само в Шумен.

Първата е опашката пред джипито. Неотоплен коридор, липса на свободни столове, заключени или мръсни тоалетни се приемат като нещо нормално.

Който удържи и се добере до кабинета, вероятно ще чуе, че направленията са свършили. Да дойдел другия месец. Ако тогава има, ще отиде на специалист.

Така става в града. Но ако си от малко село, където общопрактикуващият лекар минава един път седмично? Ами ако ти даде направление, но трябва да пътуваш 50-60 км до града, за да опиташ да влезеш при специалист?

Почувствахте ли как от перспективата за обикалянето и чакането пред разни врати болката ви взе да отшумява?! Не? Значи сами ще си предпишете лечението.

Защото в противен случай ви предстоят още лутания в здравния лабиринт.

При специалиста в доболничната помощ също има опашки. Единият вариант е да се отървеш само с рецепта. От добросъвестност към гилдията лекарят изписва най-скъпото и дори те упътва от коя аптека да го вземеш. Другият вариант е да те прати по изследвания и да иска още консулти с колеги. Освен че означава по 2,40 лева във всеки кабинет и 2 лева за вземане на кръв, май трябва да излезете в отпуск.

После - в аптеката. Ако има аптека де, защото от 10 общини в Шуменско в пет няма аптека, която да работи със здравната каса. Да не говорим, че в Шуменско и Търговищко има една-единствена денонощна. "Имало е случаи, когато от селата край Омуртаг - на 80-90 км оттук, са идвали посред нощ за болкоуспокояващи", разказва собственичката й.

Пък не дай си боже, ако се стигне до хоспитализация. И тука за хората от средното поколение и нагоре, които най-често боледуват, се случват куп неразбираеми неща. Как така, питат се леля Пенка или чичо Хасан, преди в Нови пазар имаше болница, сега искат да я закриват. Ами нали ние я строихме, що бригади сме изкарали, докато я вдигнем.

Как така, питат се 8 хиляди диабетици в областта, до оня ден се лекувахме в Шумен, сега ще ходим във Варна. Защото в Шумен нямало клинична пътека. Болният от село Бяла река, което е на 200 км от морския бряг, не може да схване, че в Шумен няма двама ендокринолози, а има само един, и то пенсионер. Така е и със съдовия хирург, с хематолозите и нефролозите.

Няма лекари. Имаше, но вече са в чужбина. Ами защо, питат се близките на 70-годишен дядо, изкарал тежък инсулт, го вземаме от болницата след седмица. Неизлекуван, едва мърдащ. Какво да го правим? В хосписа искат по 40 лв. на ден. Другият вариант е децата и внуците да вземат отпуски и да се въртят на смени край леглото му.

Ако все пак една възрастна жена от Делиормана стигне до болницата, то кога ще я нагледат близките й?

Или на ваш близък се налага лечение в столична клиника. Може да звучи цинично, но мислите за здравето му остават на заден план. Изместват ги сметките колко ще струва, на ръка колко ще се даде, ами разходите за пътя, ами хотелът за придружителя.

В район като Шуменския, където безработицата по селата стига до 90%, здравеопазването наистина е лукс. Който има пари, ще е здрав.

Миналата година здравно неосигурените в областта са били 15,7% от хората с личен лекар. За една година броят им е нараснал с 4 хиляди - до 33 хиляди. Данните на здравната каса от вчера пък са, че едва 25% от хората над 18-годишна възраст са ходили през 2009 г. на профилактичен преглед. И тогава идва алтернативата. Има за всекиго по нещо.

Адресите на признати лечители и баячки се предават от ухо на ухо. Куп тв предавания също са в помощ как да се излекуваме. За Шуменския край е важно, че и турските сателити не остават по-назад.

Аптекарите предписват всичко, от което имаш нужда, и то "до 10 лева". Особено, след като представянето на рецепта не е чак толкова задължително. Следват комшиите, които знаят всичко. Във всеки блок има по един-двама д-р Хаус, които са на разположение.

Ами бабините лекове?

Съвсем скоро личният лекар на сина ми предписа и сиропче за сваляне на температура, но и да намажем ходилата му със свинска мас, в която е разтворен аспирин. За по-сигурно. Е?!

И билките идват на помощ. За по-младите има всезнаещ "Гугъл". Само да чукнеш една дума от симптомите си, и те заливат въпроси, отговори, съвети как да си помогнеш сам.

И ако съвсем нищо не помага, в краен случай, чак при по-голяма нужда, както казваше Чудомир, идва лекарят. Стига да не е тотално късно.