България няма да допусне генно-модифицирани организми (ГМО) на територията на страната, заяви днес премиерът Бойко Борисов.

Поводът бе  приетите на първо четене поправки в Закона за ГМО, свалящи общата забрана върху освобождаването на такива организми в околната среда.
Промените бяха предшествани от остри протести на фермери, потребителски и родителски организации. Противниците на ГМА се събраха на два митинга – по време на гласуването на промените и преди два дни.
 „Тук много ясно трябва да се обясни на хората, че ние приемаме само това, което ЕК и ЕС задължително иска от България да приеме като закон”, каза презиерът. По думите „не бива изобщо да се спекулира, аз съм против, правителството е против, но трябва да направим това гласуване, тъй като в началото на годината ЕС пуска пакет от поправки и закони, които трябва да бъдат направени задължително”, посочи Борисов. Той подчерта, че става въпрос за задължително гласуване и ГМО няма да се допусне.
Само преди няколко дни зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева заяви, че страната ни е длъжна отмени тоталната забрана върху отглеждането на генетично модифицираните организми.

Предишното правителство е трябвало да направи много по-рано промените, именно затова е стартирана наказателна процедура срещу България още в началото на миналата година, припомни Манева.
Трябва да отпаднат тоталните забрани за отглеждане на ГМО в България и трябва да има ясна процедура и възможност за прилагане на предпазната клауза, смята тя. „А ясната процедура гласи следното: ако някой желае да освободи ГМО в околната среда, т.е. да го отглежда на опитно поле или в по-широк мащаб, той трябва да кандидатства пред Министерството на околната среда и водите с една изключително подробна информация, в която се оценява рискът за околната среда и за здравето на хората; след това трябва да бъдат посочени полетата, на които трябва да се отглеждат ГМО, да се предостави и цялата необходима информация за предпазните мерки, които се вземат за целта.
Евдокия Манева отрече да има каквито и да било лобистки интереси в промяната на закона.

Защо протестират?

На 13 януари Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за генномодифицираните организми, с които се либерализира режимът на използването им. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова увери народните представители, че разпоредбите на закона не се отнасят за пускане на пазара на генетичномодифицирани храни.

Според природозащитни, екологични или фермерски огранизации и сдружения, в закона липсват регулации, гаранции  и мерки, за контрол на храните и продуктите от полето до магазина.

По същество, генномодифицираните храни и по специално тези, които съдържат гени за пестициди, са предвидени да бъдат използвани като съставки на фураж или храни, след процес на неутрализация, който премахва отровите и токсините от продукта. Освен многобройните рискове при употреба на ГМО, съществува и реална опастност с тези технологични процеси да бъде злоупотребено сериозно, защото са скъпи.
Екологичните организации The Northern Alliance for Sustainability (Северен алианс за устойчиво развитие) дава информация за някои от рисковете, свързани с генно инженерната индустрия
Генно-модифицираните растения имат две специфични характеристики, които могат да ги направят заплаха за здравето на хората и околната среда:

Те съдържат гени и имат качества, които са напълно нови за целевия вид, неговия екологичен контекст и неговия генетичен фонд. Докато традиционното отглеждане и селекция на животните може да пренася гени само между родствени видове или близко родствени видове, генното инжинерство позволява движение на гени между коренно различни видове. Нито една традиционна селекция не е способна да кръстоса шаран с картоф или бактерия с царевично растение. Няма такава еволюция или селекция през хилядолетията, която да промени качествата на бактериалния ген, за да го направи интегрална част от царевичната популация. Ефектът от новопредставените гени и генни фрагменти при реалните условия на земята, в различните климатични зони или като реакция спрямо различните видове вредители или болести, е напълно непредвидим, от което произтича не само заплахата за реколтата, но също и за родствените видове и екосистеми.

Вторият риск е, че процесът на генното инжинерство не е добре насочен, нито е прецизен. Новопредставените гени може да се окажат интегрирани навсякъде в растителния геном. Те не биха могли да се насочат към определено място в рамките на генома на растенията, нито пък се счита за необходимо да се знае мястото на прикрепването му след това. Поради това, че изявяването на даден ген или фрагмент от ген, зависи в много голяма степен от мястото на неговото внедряване и генния фон на растението, то е въпрос на щастлива случайност, ако новопредставения ген, заработи така както се очаква и не се предизвикат други по-големи промени в изявите на растението. Няколко естествено познати механизми /плейотропен ефект, епистаза или позиционен ефект/, за повлияване на крайната специфична изява при трансфериране на чужди гени, може да се очаква, че ще проработят. Това са две фундаментални разлики между обикновените растения и генно-модифицираните такива, които могат да са причина за непредвидими последствия, след освобождаване на генно-модифицирания организъм в околната среда.

И още: Генно-инженерният Говежд Соматотропен Хормон (ГСХ) е добит след имплантиране на генния код на ГСХ в бактерия E. Coli, за евтино и изобилно производство, като се увеличават добивите на мляко до 30% в периода на лактация на кравите. Това довежда до редица странични ефекти у кравите, като подпухване, диария, заболявания на коленете и на стъпалата, хранителни разстройства, треска, намаление на хемоглобина, овариални кисти, утеринна патология, мастити, намаляване на забременяванията, по-малки телета, възпаления на виметата. Всичко това очевидно е резултат от ненормалността на млякото. До 52 остатъчни антибиотика, алергени, кръв и части от фетус са открити в млякото, заедно с човешки и животински растежни хормони. От 59 биоактивни такива, най-лошият е IGF-1 факторът, инсулиноподобен растежен фактор, често свързван с рак на гърдата и гастро-интестинални тумори, както и играещ ключова роля при всеки вид човешки тумор. Крави, инжектирани с ГСХ удвояват IGF -1 фактора в млякото си.

За финал нека погледнем и религиозната етика по връпроса. Религиозни и етични съображения доведоха през 1999 г. до съюзяването на различните религиозни общности срещу генното инжинерство. Няколко американски равини, римски католически свещенници, седемдневните адвентисти, епископи, лутерани, хиндуисти, будисти и Източно-православната църква, заведоха дело срещу Американската администрация за храни и лекартства. Обвиненията са заради липсата на етикетиране на генно-модижицираните храни, което прави невъзможно те да бъдат разграничени, което пък от друга страна би нарушило диетичните закони на различните религиозни общности. Ислямистите и юдеите не ядат свинско, хиндуистите не ядат телешко, будистите са пък вегетарианци, и почти половината от адвентистите също са вегетарианци. Неволно те биха консумирали храни съдържащи гени от забранени за тях растителни или животински организми.

През 1997 г. Папа Йоан Павел II се обърна към Jagellonian University в Краков, Полша и засегна проблема за етичната отговорност на новата наука, обявявайки се против клонирането на хора и патентите върху човешки и животински гени.