Ако в този град парите се харчат от истински потребители – Рибната борса отдавна нямаше да я има, или щяха да й построят имиджови шадравани с жив сафрид. А продавачите щяха да миришат на изкъпано и лавандула и като в реклама щяха да посрещат клиентите с „Мило, хванахме рибка”. Но във Варна чукат прекалено много хора, които нямат хигиенни задръжки дори да проникнат в уличен травестит. Не знам кое от двете места е по-антикомерсиално - но на борсата не бих повърнал, а с гримираните цигани по „Владислав” не бих се ръкувал. И въпреки това - за толкова години оборотът им не пострада, че да ги принуди да изчезнат естествено или да се променят. За което са виновни всички, инвестирали в лошо измити задници. И на места, напомнящи атмосферата на въобще немит задник.    

Отношенията между купувач и продавач би трябвало да са самостоятелни и регулирани от спонтанна гнусливост. Само ако тя е непознат механизъм за бойкот – тогава да се налага външен ветеринарен контрол. Като първите потърпевши от него да бъдат потребителите на свинщина. Те трябва да бъдат спирани на входа на всяка кочина като Рибната борса и сериозно преглеждани. А парите им – конфискувани, защото нормален потребител ще се изплюе и ще избяга завинаги от подобно място. То няма икономически стимул да си назначи камериерка даже на половин работен ден, след като на клиентите и без това не им става лошо. Единственото разстройство, на което са способни те, е нервното. Затова чувстват искрена носталгия, когато им затворят кочината, защото „сега откъде ще си купуваме риба”. Без въобще да допускат, че могат да станат клиенти на друго по-чисто място. Както е трябвало да направят още много отдавна. Но понеже никой не предполага съществуването на елементарна потребителска култура, свинските търговци на риба тълкуват санитарната си карантина със заговор - конкуренцията иска да им отнеме навалицата и да я нареди пред своя щанд. Заговор действително има, но той е срещу класическите правила за хигиена. Чиято липса дълго време не е правила впечатление и затова опитите за силово налагане се обясняват с теории на конспирацията. От тях обаче борсата няма да заприлича на аптека. Нито някой ще измие тоалетната й, защото тоалетна въобще не е построена.

Заговор има и срещу мозъците на свинските клиенти. Върху тях трябва да е експериментирана ваксина срещу човешка гнус, иначе поведението им няма нормално потребителско обяснение след 20 години пазарна икономика. През които те не успяха да изперат чесновата престилка на чичото от дюнерите, нито да си извоюват нормално обслужване по Крайбрежната алея. Там всяко лято продължава да работи сервитьорката от Толбухинско, която забърсва масата с тоалетна хартия - точно както забърсва собствения си градски задник. Самата маса неприлично много напомня на задник, защото по нея има доматени люспи и сирене от салата. Сирене от салата не се чисти с тоалетна хартия, но сервитьорката не знае. Ако й се скарате – тя няма да ви чуе. Ако я помолите да се изплюе на масата, за да изчисти поне сериозно, а не само да замазва – тя ще се изпикае в бирата ви. И ще ви накара да съжалявате за соцвремената на „Балкантурист” – за сервитьора сериен убиец с бялата риза и белите чорапи. Той е абсолютно същият, но вече не носи риза. Обслужването е същото, но вече не е преоблечено в бяло.

За 20 години пазарна икономика този град се промени, промени се цялото Черноморие, чалгата по него даже еволюира. Само две неща останаха непроменени – потребителската култура и олиото, в което изпълняват поръчката й от трицона + ПКС(пържени картофи със сирене). Трицоната, разбира се, е доставена от Рибната борса, защото потребителската култура е влюбена в това място. А пъпната й връв се търкаля някъде по пода между люспите и главите от скумрия. Оставете я там, оставете и свинщината автентична. На нейните клиенти е безнадеждно да се помага с хигиена, защото им е все едно къде си дават парите. Ще продължат да ги харчат и в най-голямата кочина, както травеститите ще продължат да дават нощни дежурства по „Владислав”. В тях вероятно не бихте се загледали освен от любопитство, но продължава да има хора, плащащи им за обмяна на телесни сокове. За всеки влак си има пътници, макар че този не прилича и на БДЖ 18-та класа.