Успокоява ли ни това, че поне пет години няма да говорим за сини ягоди, ходещи череши и ухилени домати? Да благодарим ли на ГЕРБ, че ще отложат разглеждането на закона за ГМО-тата за 2015 година? Или да се стреснем най-после и да потърсим онази хубава градина на село, където баба садеше домати, зариваше ги с натурални остатъци от Марко и чакаше някое облаче да намине?
Всъщност въпросът за генно модифицираните организми навлиза в нашето полезрение с 220-волтово напрежение. Още преди да сме чули този израз ние вече изтръпваме. Разбира се, че ще има наелектризиране на общественото недоволство. Това е нормална човешка реакция - като свиването на мускул при удар.

Имам чувството обаче, че темата идва на дневен ред, за да може да притъпи нашето недоволство с нещо крайно и дори извратено, каквито са опитите да се дават съвети на природата. Разстрелът от подобни новини има за цел да ни имунизира срещу други, по-слаби пушечни изстрели от страна на производителите на храни. Сега, когато човек влезе в магазина, много-много няма да се впечатлява от пластмасовия домат и изваяните на струг пипери. Да не говорим за краставиците, от които ти изтръпва небцето. Ще си кажете: "Хайде, поне не ям фасул с вкус на пържена сьомга". От друга страна и производителите на нитратни мутанти ще имат право с приказката: "Погледнете какво става с ГМО-то и после се заяждайте с нас".

Сякаш наистина забравихме нашата плодородна земя. Не, няма да лея сълзи за съсипаното селско стопанство. По-скоро ми се иска да питам онези, от които зависи какво ще сложим на масата: "Вие на кой влак се качихте?" Експресът на цивилизацията спира само на големите гари. Малките, особено на тия, дето пише България, се подминават. И ако има нещо за оставане, то се изхвърля в движение. Ние още от въздуха го лапаме и започваме да го дъвчем с иначе добре развита лицева мускулатура. Именно с тази физиономия излизаме да се пъчим и показваме, а сме изоставили "лопатите" и "мотиките". Хайде, живеем в двайсет и първи век. И предполагам, че ме разбирате какво имам предвид, когато цитирам сечивата. Също така ми се иска да ви привлека вниманието и към нашата земя като символ. Тя е раждала хора, които могат да вадят на бял свят чудни и полезни открития, а не извратени социални субекти с пръст на спусъка и странно, почти налудничаво изкуство. 

Отлагаме въпроса за генно модифицираните храни вероятно до  момента, в който на дневен ред ще се появи нещо още по-ужасяващо. Бедна ни е фантазията какво по-лошо може да е то. Но дотогава може би ще сме вече добре масажирани, за да приемем и този товар. И изобщо няма да се чудим дали има връзка между нитратите и зачестилите случаи на рак и безплодие, защото, когато дойде ден да консумираме до преяждане ГМО-та, ще станем постоянни клиенти на магазините за крепежни елементи - все ще ни трябва я планка, я болт, за да си завинтваме изпопадалите крайници.

Накрая ми се иска да видя светлина в тунела. Имам предвид, че утре може би на трапезата ми ще има само натурални продукти. Ще стане, ако си засея домат в саксия. И го оставя на улицата да го препикават и наторяват кучетата, преди са се разлаяли.