В поднебесната Лъчезария последните седем дни бяха белязани от всякакви озарения, откровения и повторения на 22-ия параграф. Няма как да не започнем с въпроса

колко струват всичките приказки за бъдещето,

което принадлежи на образованите и напъните на учители и родители, когато ролевият модел на републиката сам си дава оценка – „Справям се прекрасно с езиците, защото практиката в Европейския парламент е всеки да говори на собствения си език”. След като Бойко Борисов не вижда необходимост да знаем чужди езици, можем само да занемеем. Никакъв коментър. Но пък това обяснява наказанието на Павел Тодоров. Полицаят от благоевградската „Съдебна охрана” получи дисциплинарно наказание, защото отказал да разчисти библиотечката в служебното помещение, където имало петнайсетина романа. И като си помисли човек, че според „Щурците” светлото бъдеще щеше да е настъпило под слънчевите ридания на последния милиционер над Омир. Ето как изтърваме шанса да се приближим до светлината в края на тунела. Но пък за сметка на това има шанс всички онези железни мъже, решени в черно от боксерките до очилата, да се сдобият с професионален празник. Лично вътрешният министър е дал идеята на 11-ти ноември да празнуват частните охранители. При посещението си в Турция премиерът Борисов отвя
сложната, древна и понякога взривоопасна наука „дипломация”

с няколко крилати фрази. Научихме, че България и Турция нямат нужда от партии-посредници, че хора от българската политика са прекалили и са повдигнали националистическа вълна, че техните обръчи от фирми и начин на живот не кореспондират с разбирането дори на турската политика и затова турската страна трябва да ревизира поведението на тези посредници. Иначе казано – в България има турска партия, която и да е тя и каквото и да казва Конституцията. Освен това - обръчите от фирми и наглата показност са присъщи на турския политически живот, откъдето директно командват част от политическия елит на България. Разбира се, след пълното със скандален потенциал А, казано в Турция, не последва дори Б, казано у нас, но с това всички вече свикнахме – чудесата тук отдавна имат срок на годност около три часа. И после Бойко Борисов трябвало да внимава Божидар Димитров да не обяви война зад гърба му. Затова пък имаше

силен урок по кадрова политика.

Новият управител на спортните ни бази е Радослав Каратанчев. Обвиненията за наемане на убийци от негова страна ги оставяме на съвестта и въобръжението на Жорж Ганчев. Но все пак, това е човекът, който не се посвени да обясни допинга в организма на 15-годишната си дъщеря с бременност и който прекара доста време в Съединените щати, докато чакаше да утихне скандала от катастрофата, в която „Мерцедесът” му остави на място трима души. Не мина и без уроци за специфичната танцова ГЕРБ-стъпка. Първо имахме вицепремиер Илиян Михов. За около седмица. После нямахме. След това имахме икономически съветник Кольо Парамов. Пак за около седмица. После и него го нямаше. Няма го тази седмица и председателят на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев, след като миналата седмица пък ту имаше, ту нямаше предложение за сваляне на току-що вдигнатия данък за хазарта. Продължиха движенията напред – назад и по темата „Румяна Желева”, ако си я спомняте. След като новият кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева накара евродепутатите да си приберат предварително приготвените въпроси и да й ръкопляскат, Бойко Борисов пак не се сдържа и определи Желева не като грешка, а като човек, поставен в тежка ситуация.

Науката за междуинституционалното общуване

също получи принос. Първи вътрешният министър нарече съда част от „Наглите”, защото били пуснали бандитите. После премиерът поиска мораториум върху нападките между властите. Малко след това съгласният вътрешен министър продължи канонадата - „Има нещо деформирано в съдебната система". Всъщност - с мораториум или без – така си беше. След дълго развяване по медиите, подопечните на Черничкия Красьо получиха от Висшия съдебен съвет всичко на всичко понижение в ранг. След десет години дела, един документален филм и един посланик, който на висок глас съобщи на Европа, че в българското правосъдие има нещо гнило, делото „Борилски” има присъда, която изглежда на широката публика по-адекватна на фона на разказаните обстоятелства. А 15 години след един човек влиза в заведение и стреля с автомат „Калашников”, днес той не е току-що излязъл от затвора гражданин, а общински съветник и собственик на футболен клуб, който отива да окаже бащина помощ на наследника си в пребиването на охраната. Не искала да пусне „детето” на ски-влека само срещу аргумента „миналата година си платих, сега няма”. Иначе
ГЕРБ стъпката се оказа и поучителна, и заразна.

Румен Овчаров оттегли оставката си като председател на Градския съвет на БСП в София, защото нищо не се променило от нея. А неприятностите за „Атака” не свършиха с Юли Галев. Дали с удоволствие или от страх, че ако закъснее, после ще е още по-лошо, но Външно министерство веднага потвърди участието на Волен Сидеров в скандал. „Луфтханза” не останали очаровани от идеята  българския политик, че настояването за ред на борда на самолета е проява на „арийски национализъм” и според доклада на полицията само дипломатическият паспорт спестил на Сидеров престоя в ареста. Докато един отделно взет наш депутат разнасяше славата на родината, някои от останалите дадоха своя принос в

обогатяването на науката за демокрацията.

Пръстовото гласуване беше наречено „унизително” от Рамадан Аталай, който сравни проверката кой ходи на работа с преброяване на добитък. То и на нас като работодатели на депутатите ни е унизително години наред да ги гледаме как ни лъжат в гласуванията, но поне се въздържахме от животински сравнения. Не че депутатите мислят да се предават. Сега идеята е парламентарният контрол да се премести от петък във вторник, за да имат народните избраници повече време за общуване с избирателите. Сега чакаме въпроса „Всяка сряда ли ще се работи?”. В хора на унижените и оскърбените се включи и един бивш народен избраник. Според Борислав Ралчев  демокрацията е свобода на словото и независимост на институциите, а новата система на гласуване нарушава и двете. По тази логика очевидно липсата на демокрация означава трудова дисциплина. Имаше тази седмица и сериозен принос към
парламентарната политикономика.

След като от СДС попитаха как така ДПС-кметове са успявали за 13 дни да спечелят проекти, като са пращали документите си първо до Ахмед Доган, а след това – до екоминистъра, владетелят на изящната словесност Лютви Местан каза кратко и ясно – „Една от основните функции на народният представител е избирателите да комуникират с него и чрез него с изпълнителната власт. Това е съвсем нормално.” Научихме това-онова и за пазарната действителност. Председателят на медийната комисия Даниела Петрова обясни промените, които позволяват на рекламните шефове да имат и медии, така – „Узаконихме пазарната действителност”. Всъщност същата пазарна действителност показва, че много често най-лъскавите коли и най-пазените къщи се купуват с пари от дрога и заменки на земи, например. Може би да узаконим и тях? И в спорта за пореден показаха добър финансов нюх -  като ги нагазиха за данъци и осигуровки, осем клуба внесоха документи, с които на практика искат освобождаване от данъци и признаване на пълен данъчен кредит. Гражданското ни съзнание беше атакувано и с

други образователни предложения –

да не протестираме срещу закриването на болници, защото болните от тези райони ще ги возят на хеликоптер. Когато намерят хеликоптери и финансиране. Или като пешеходци да се снабдим със светоотразителни жилетки, за да не ни блъскат шофьорите, които смятат, че скоростта в града не бива да пада под 100, а мигачите са излишен аксесоар. Или като призивите да си плащаме редовно данъците и да не се държим като ония данъчни, които не са платили собствените си данъци. Във Варна пък улиците все повече приличат на пейзаж от бедстващо афганистанско село,
а ниско над тях прелитат идеи като тази на общинския съветник Красимир Узунов таксите във варненските детски градини да се изравнят с тези във Великобритания. Двата морски синдиката спорят чрез медиите какво се случва в БМФ, докато параходството тихомълком получи разрешение от държавата да не си изпълнява задълженията по приватизационния договор. И без разрешение не виждаме обещаното и на летище Варна, а на Рибната борса втора седмица си играят на „тука има – тука нема”. А  в съда тъкмо днес гледаха крупно дело за продажба на изборни гласове – за 3 по 20 лева, дадени на застъпници. Разбира се, най-големият научен спор на седмицата беше около

Закона за генномодифицираните организми.

За да не стигне битката дотам, че да спасяваме вълка да не бъде изяден от агнето, искането е едно – никакво отглеждане на ГМО в България. Сценарият по спора вече е познат. След известно футболизиране на НПО-тата между институциите изведнъж прогърмява глас – „Евпора го иска, няма време, иначе ще ни накажат”. Постепенно обаче компютрите се превърщат в компоти, при това генномодифицирани, та бързо и сръчно сами си отвиват капачките и оттам потичат противоречия – Европа бърза, но само за хармонизиране на законите, не за тяхната либерализация. И да, Европа иска да ни накаже, но не заради не-отглеждането на ГМО, а напротив - заради едни ГМО-та, които май някак са изпълзяли от лабораторията, където им е мястото. Което не пречи на министър председателя с присъщата му категоричност да твърди, че не иска ГМо в България, заместникът на еко-министъра да настоява за пълна отмяна на забраната им у нас, а представителят на най-големия производител на ГМО у нас да демонстрира още през ноември миналата година подробни познания върху това, което по-късно ще стане законопроект. Не че сме срещу прогреса, но не лошо да знаем кой ще е гарантът за спазването на закона. Защото и mp3 плеърчетата, и електрошоковите палки са рожби на един и същи прогрес. И докато за генните мутанти защитната полоса от 30 километра на някои им се видя много, през същата тази седмица Пампорово стана гранична зона, след като дълбочината на българо-гръцката гранична зона се увеличи от 15 на 30 километра. Определиха ни и

периметър за недоволство.

След като президентът Първанов заплаши с вето върху Закона за митингите, хватката се разхлаби и забранителната зона за недоволните беше лимитирана на 5 до 20 метра. Конкретните решения ще вземат институциите, а софийски репотрери вече премериха и установиха, че органичителният периметър по правило изтиква митингуващите на уличните платна. Пак през тази седмица Алекс Маси коментира за списание „Форин полиси” – „По-рано американските избори имаха някакви последици. Сега те просто определят коя партия народът иска да мрази следващия път.” Май не само американските.