Православната църква отбелязва голямата Задушница преди Великия пост. Денят е посветен на почитта към починалите близки.

Тази Задушница е първа за годината и е винаги преди неделя месопустна.
Близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост.

Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази пред Великия пост.

На деня след задушница, чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта, църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо.

Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче, църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.

Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тези, от които се чувстват задължени да поискат прошка, по случай неделя на опрощението.