Най-голямото противоречие в 48-годишната история на Зимните игри възникна само 3 дни преди да бъде насрочена подготовката за церемонията по откриването в северна Япония. Точно тогава пенсиониращият се президент на МОК Ейвъри Бръндидж заплашва да дисквалифицира 40 алпийски скиори за липса на професионализъм.
В Гренобъл през 1968 Бръндидж настоява всички търговски марки да бъдат премахнати от ските на състезателите, но накрая се съгласява оскърбителните  ски да бъдат взимани преди снимките на победителите. Сега 84-годишният пазител на олимпийския огън иска всички аргументи „за” да бъдат захвърлени.
И се постига странен компромис, когато изпълнителният комитет на МОК гласува с 24 на 14 гласа  изкупителна жертва да стане най-комерсиална звезда, 33-годишният шампион от Австрийската световна купа Карл Шранц, който печелел над 50 000 долара на година от „тестване” на ски оборудване.
На всички другие позволено да участват.
След забраната Шранц казва: „Това за аматьорската чистота е нещо, което датира от 19 век когато на спортистите аматьори се е гледало като на джентълмени, всички останали са били отхвърлени от общесвото. Олимпиадата трябва да бъде състезание за сила, умение и скорост и нищо повече.” 
След игрите Шранц се пенсионира без да успее да спечели златем медал.
Въпросът за аматьорството предизвиква също противоречия и в хокея. Канада отказва да изпрати отбор в Сопоро, като преди това се е оттеглила от международните аматьорски състезания през 1969 за да протестират срещу „професионалните аматьори” използвани от Русия и други страни от източния блок.


1. СССР
8
5
3
16
2. ГДР
4
3
7
14
3. Швейцария
4
3
3
10
4. Холандия
4
3
2
9
5. САЩ
3
2
3
8
6. ФРГ
3
1
1
5
7. Норвегия
2
5
5
12
8. Италия
2
2
1
5
9. Австрия
1
2
2
5
10. Швеция
1
1
2
4
11. Япония
1
1
1
3
12. Чехословакия
1
0
2
3
13. Полша
1
0
0
1
14. Испания
1
0
0
1
15. Финландия
0
4
1
5
16. Франция
0
1
2
3
17. Канада
0
1
0
1