През последните седем дни финансистите се заеха със странни аритметики с цел пълнене на бюджета, из държавата плъзна «Октопод», но пък защитеният свидетел срещу Маргините изведнъж млъкна като риба под дискретния съпровод на Parla Piu Piano, а в софийското следствие Каратиста от Наглите за малко се размина с Менделсоновия марш.
А разводняването и мътилката дойдоха не само от разтопения сняг и преливащите язовири. Държавната аритметика се илюстрира най-добре така

5 бр. =  1 лв. = 333 бр.

Както и да ги гледате, бройките все са прости клечки за зъби, само че тези по 20 стотинки парчето ги сервирали към закуската от 72 лева на правителствения самолет, а тези, по цени на дребно, излизат 500 за лев и 50. Та като й потръгна така на държавната аритметика, та цяла седмица.
Първо министрите се учиха да броят. «От юли до януари са 6 месеца, а не 7 и ако не можете да ги преброите, си използвайте пръстите.» Тази остра реакция на вицепремиера Симеон Дянков беше в отговор на депутата от БСП Корнелия Нинова, недоволна, че седем месеца премиерът не е свиквал междуведомствения съвет за военния комплекс. Ако я подкараме на пръсти, може да се окаже, че финансист номер едно не оправя сметките както трябва, но това е прекалено еретична мисъл, затова няма да броим. И ако това беше смешно, после стана страшно.
Минал на първо четене законопроект постановява, че работещите зад граница българи вече са длъжни да се осигуряват в България, но върху поне минималната заплата на страната, в която работят.

Във Франция, например, тя е 1 342 евро.

Който не може – да се прибира и да стои без работа у нас. Или да работи за 120 евро. Всъщност, аргументът на вносителите е повече от благороден – така щели да спрат всички фалшиви командировки в чужбина, с които работодателите ни източвали осигурителната система. Като се замисля, последните десет скандала със скъпи задгранични командировки бяха все с адрес Министерския съвет – реални, но пък безсмеслени, но явно дъното на хазната вече се е излъскало здраво, щом опряхме до осигуровките на емигрантите, които и без това си хранят всичките роднини у нас.
Други 78 милиона лева Симеон Дянков намери по джобовете на фирмите, които миналата година са имали неблагоразумието да работят с държавата. Защото държавата още не им е платила, а банките отдавна  си искат кредитите. Сега, ако фирмата иска да получи някакви пари, трябва доброволно да се откаже от 10 процента от вземанията си, а държавата ще й плати останалите 90. 180 фирми вече са подписали. Няма да търсим синоними за подобна доброволност, но

държавите все по-често взеха да се правят на Робин Худ.

Тази седмица британците поискаха да купят от Германия данни за укрити в Швейцария сметки на свои граждани. Още три европейски държави смятат да ги последват въпреки протестите, че данните са получени в резултат на банална кражба на информация.
Но да се върнем у нас. Сметки кое е по-важно – пенсионната или здравната реформа, доведе до отлагане на по-късното пенсиониране. За тази седмица. За следващата – не знам. Стана обаче факт гласуваното през януари –

по-изгодно е никога да не си работил

и да живееш от социални помощи, отколкото да си работил и да са те съкратили. Сега социалните помощи ще се дават, докато „има нужда”, а всички, които работят, ще дават пари за въпросната нужда. Макар че размерите на нуждата явно са различни за всеки.
След като стана ясно, че диабетиците ще си доплащат инсулина, заместник директорката на Здравната каса Албена Златарева нарече разликата от пет лева на месец «нищожна». Но ако това ви се струва непремерено изказване в коментар за един непремерен ход, изчакайте с реакцията.
Защото Българският фармацевтичен съюз беше още по-радикален в похода си към нашите джобове – от там предложиха на здравното министерство да фиксира еднакви цени на лекарствата във всички аптеки. Сигурно ще стане по-подреденичко, но ефектът ще е автоматично поскъпване на лекарствата с 10 – 15 процента, а ние можем само да се молим на европейските директиви за защита на конкуренцията.
Пак през тази седмица, така богата на идеи за здравето и джобовете ни, един вестник трябваше да съдейства на 33-годишната бременна Виктория да роди нормално. Омъжената тук украинка съвестно си е плащала три години здравните осигуровки, но като дошло време да ги използва, за да роди едно българче, оказало се, че не може – нямала гражданство. Което, разбира се, не е било пречка, да й прибират осигуровките.
Междувременно Здравната каса си смени ръководството, казват новият шеф бил добър специалист. Изборът му обаче не беше. Името на Жени Начева беше внесено в Парламента в пет следобед на осми февруари, а на девети сутринта вече беше избрана. Явно

скоростта става стил в кадровата политика,

защото през седмицата също толкова ненадейно уволниха шефа на Българския морски квалификационен център във Варна - Александър Калчев, назначен преди по-малко от година. Той си получил заповедта без мотиви, но по факса. Пак във Варна, следвайки стриктно повика за съкращаване на администрацията, се сдобихме с нова административна шапка на строителния надзор. Както обясни областният управител – за по-добра мобилност в отношенията със София.
И варненското звено влезе в новините тази седмица – след като на Златни пясъци заради строеж увисна един басейн, проверката завърши с констатацията – «параметрите на разрешителното не са нарушени, строителите малко са навлезли в съседния имот.»
Аритметиката беше основно занимание и в общинския съвет. На ход харчовете във варненския бюжет

пораснаха с милион и 400 хиляди лева.

Преди да излязат оттам обаче под формата на социални услуги, улични ремонти и други обществени благинки, те трябва и да влязат, а освен от местни данъци и такси, няма откъде. За някои от разходите има и друга надежда – тази седмица варненският кмет отчете 44 успешно финансирани европроекта. А и нали Европа деблокира още милиард и половина за страната ни.... Макар че и тази година Годишният доклад за усвояване на европарите отчита едва процент и 3 десети усвояемост у нас.
Иначе покрай бюджета във Варна цяла седмица прелитаха разни любопитни цифрички. Като се разровиха из старите договори, съветници изкараха цени за строителство и ремонти, които не са пипани от 2008-ма година. Съвпадение или не – атаката на Красимир Узунов срещу цените на “Инжстрой”, “Хидростой” и “Пътища и мостове” дойде заедно с разследването на вестник «24 часа» за предшественика на Батко и неговия Братко, осигурявал наред апетитни поръчки за трите фирми. С роднини или без, но «цялостният ремонт на улиците в града е сън», отсече варненския кмет. И обеща да запълни поне кратерите. Как все стигаме до лунните пейзажи по улиците ни, май е от нещата, които не ни е дадено да разберем. Опит направи тази седмица Калояна Димитрова от БСП – работейки в комисиите на съвета, тя е стигнала до тръби, за които общината ще плати по 405 лева на метър при реална цена 175. И до

варненски улици с по 14 сантиметра асфалтово покритие.

Данните са налице, остана да намерим улиците. Пак се появи темата «Морска градина». Засега, след заповедта на областния управител Данчо Симеонов, къде и колко търговци ще има в градината, ще продължи да решава Общината, тя ще осигурява и реда. Областната управа обаче ще каже кои търговци ще печелят и ще прибира постъпленията. Това накара председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов да поиска собствеността върху градината, а кметът Кирил Йорданов далеч по-спокойно препоръча да изчакаме новия Закон за местното самоуправление.
Разбира се, не само цифри имаше тази седмица, имаше и мечти. Съветниците се размечтаха как след две години Варна ще има велосипедни алеи, велосипедни паркинги и система за отдаване на велосипеди под наем. Всъщност, алеи вече има. Просто не се виждат под паркираните върху тях коли. Поетични изблици имаше и на национално ниво.
От регионалния министър Плевнелиев, например, научихме, че офертите за магистрала „Тракия" били пазени като „Мона Лиза". Ние пък, докато чакаме да се усмихнем като Мона Лиза от удоволствието да караме по истинска магистрала, се разминахме с друго обещание – търговията с имоти да излезе на светло, като парите се превеждат само по банков път.
Тази седмица обаче правната комисия в Парламента гласува точно обратното. Вносителят – атакистът  Николай Пехливанов явно ги е съкрушил с аргумента си –

дори да го приемем, няма гаранции, че законът ще се спазва.

Е, до второто четене има достатъчно време, за да бъде изпълнена типичната стъпка «напред – назад» по законовите текстове. Освен аритметиката, поклонници тази седмица имаше и лингвистиката – с доста употреба на синоними в Закона за електронните съобщения все пак бяха прокарани основните идеи за следене, макар и кръстени по друг начин, а липсата на гаранции за обикновените граждани бяха обяснени с вездесъщата национална сигурност.
Което ме накара да си спомня разказите на «либийските» репортери – там отговорът за всичко не дотам редно бил - «Мадам, държавата има проблем.» Този отговор беше пратен в две посоки и по парливата тема ГМО.
Първо на гражданите беше обяснено, че Европа иска закона такъв, тук и сега. В ерата на бързата комуникация легендата падна бързо, след което Европа получи своето обяснение – първо ще има мораториум, но после законът ще действа. И докато слушахме как държавата има проблем, неусетно останаха без отговор разни въпроси - чия беше идеята да ни лъже за европейските искания, колко ще издържи неприложимият в Европа мораториум и кога точно ще заживеем в генномодифицирана среда. И ще станем една от само четирите държави в еврозоната, които допускат подобна съмнителна флора на територията си. Тази седмица

убиха още един полицай – Бончо Чернев

стана жертва на поредния вилеещ пиян българин, изгубил представа за границите. Покрай убийството научихме обаче и друго - според вътрешния министър не е хубаво, но пък се оказа и ненаказуемо, когато пресаташе на полицията крещи на репортер «Мъртъв си.» Друг репортер – Димитър Върбанов, се размина на косъм, когато по време на интервю обвинен в серия измами строителен предприемач директно го фрасна с чука по главата. Много може да се каже и за полицая, и за репортера, Захари Карабашлиев се ограничи само да ни припомни американската история за счупените прозорци – ако оставите в квартала си един прозорец, счупен от дребните бандитчета, след година вече имате погром в целия квартал и мафия. Не е лошо да запомним тази история и

да започнем да си остъкляваме прозорците.

Преди да се наложи да обявим за общодържавно издирване държавността на републиката. Която, примерно, е изчезнала някъде край Търговище, защото колата й се е повредила. Като тази на двамата варненци, още издирвани по делото „Борилски”. Иначе ще трябва за всяко дело да си назначим по един френски посланик и да го ползваме като арменския поп. Няма как да не минем и без поредната порция избрано от премиера.
През седмицата, в поредния пристъп на нещо, наричано «феминизъм», което подозрително напомня повече на снизходително потупване по главичката, Бойко Борисов поиска доживотен затвор за нападение над жена с киселина. Категоричността на границите във формулировката води до някои въпроси – могат ли в такъв случай мъжете да бъдат заливани с киселина, а жените – пребивани, срещу по-малко наказание. Но пък футболистите ни могат да спокойни – лично премирът, след жребия за евроквалификациите, изчисли, че англичаните няма с какво толкова да ни уплашат. Май ни остана

да чакаме само звука на арфата.

Точно така вече започват във Венецуела предаванията, наречени «Неочаквано с Чавес». Идеята на президента е да говори на нацията когато и откъдето реши, а звукът на арфата трябва да накара гражданите да застинат в очакване на откровенията.
Всъщност и без арфа българите все повече започват да разчитат само на един човек – тази седмица учениците от Велики Преслав, например, изпратиха прошение до Бойко Борисов да не им махат директорката, а пренебрегнатите български певци поискаха среща с него, за да прокарат идеята за задължително повече българска музика в ефир. Не знам дали младите музиканти четат стари вестници, но поне по-зрелите им колеги можеха да им разкажат – тази песен вече сме я пели,

българската Бритни Спиърс така и не се появи.

И други блеснаха, разбира се, не така ефектно. Но не можем да подминем новия заместник областен управител на Шумен. Седат Кадир – юрист от Свободния университет, успя да ни изненада с писменото и говоримо владеене на латински език. А Мартин Димитров написа цяла глава в Мораликономиката, като призова всички, заменили частните си чукари с апетитни парчета в планините и край морето, сами да ги върнат, за да не плащаме глоби на Евросъюза.
По темата научихме още, че „лицата на висши държавни постове, които вземат решения от името на държавата, може и да са престъпили закона умишлено, но държавата като цяло го е направила неумишлено”. Правният бисер е на земеделския заместник министър Георги Костов. Няма да рискуваме с главоболие, докато се опитваме да разберем мисълта в дъното на министерското изказване, но пък си е съвсем ясно – или плащаме евроглобите за държавна помощ, или казваме на Европа, че сделките са си съвсем наред, загубата си остава за нас и в двата случая, а който заменил – заменил.
И тъкмо юристите започнаха да обсъждат темата за закон с обратно действие, който евентуално да развали сделките, гръмна голямата бомба, за която ще говорим не само тази седмица. Из държавата

плъзна „Октопод” и гушна цяла компания

начело с лоялния гражданин Алексей Петров. Бивша барета, надзорник в НОИ, преподавател в УНСС и сътрудник на ДАНС, агент и издател, а май и доктор на икономическите науки – все под прикритие. Или организатор на престъпна група, която поне десет години се е занимавала с рекет и източване на ДДС, износ на проститутки и ограбване на „Кремиковци”, побои и търговия с политическо влияние. Ако всичко това е вярно - мафията наистина е имала икономика, полиция, спецслужби, вестник, изобщо – държава. Ако не – за пореден път разчистването на сметки минава в графата «държавност». Засега из мъглата само се протяга по някои пипало и подава противоречиви версии. Например - "Октопод" - продължение или не е на "Наглите". Има свързващо звено - Антон Петров – Хамстера, арестуван покрай "Наглите", пуснат от съда и издирван, докато не се предаде, покрай «Октопод». Или – лоялният гражданин Петров повече от коя страна е бил. Защото главният прокурор Борис Велчев нямал основание да е недоволен от Петров, когато са работили заедно. Но пък подопечните му разрешиха зрелищната акция по задържането. Малко изненедващо, премиерът беше лаконичен – похвали се, че американците ни похвалили за «Октопод» и заключи - "Война е - който издържи".
Далеч повече се разпростря Румен Петков – „Ако е вярно за Трактора, Станишев да подаде оставка.” Всъщност едва ли останаха много хора, които се вълнуват кой точно е лидер на БСП, а и Петков ще излезе с това искане дори ако намерят малки зелени човечета на Марс.
По-важно е друго – къде са били Петков и МВР, ако това е било вярно за Станишев. И какво се е случвало преди и след Станишев – защото от казаното и написаното излиза, че Тракторът мирно е орал на нивата при генерал Атанас Атанасов като шеф на Националната служба „Сигурност”  и Иван Костов като премиер, при Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов – главен секретар на МВР по време на неговия мандат, при Сергей Станишев и всичките прилежащи им вътрешни министри оттогава досега.
Затова и на заглавието от тази седмица

"България експрес"дерайлира на Курило

повечето погледнахме като на поредния коментар за състоянието на държавата, не като на новина в прав текст. Защото засега всички сме качени на рамката на велосипеда без рамка и се опитваме да се крепим на нея. Колко ще издържим?