Официални данни публикувани вчера разкриват, че 16-те страни членки на Еврозоната отчитат икономически ръст едва от 0,1% за последното тримесечие на 2009 г. и провокираха нови страхове, че Европа може отново да изпадне в рецесия.

Тази новина прибави към обезпокоението на финансовите пазари поради факта, че еврото продължава да пада спямо долара, както и заради разочарованието от липсата на консенсус по отнешение на Гърция след приключилата в Брюксел среща на лидерите на 27те държави-членки на Европейския съюз.

Слабото представяне на водещи европейски икономики като Германия и Италия добавя допълнително притеснение, като от всички държави членки на Еврозоната единствено Франция отчита скромен растеж от 0.6% за последното тримесечие на 2009г. Германия, най-голямата икономика в Европа, отчита нулев ръст за същия период, след две последователни тримесечия на растеж, като минималното подобрение на износа не може да компенсира слабото потребление и намалението на инвестициите. След поетата глътка въздух и положителен ръст през третото тримесечие на 2009, италианската икономика се свива отново с 0.2% през последното тримесечие.  Икономическите резултати от Еврозоната буквално свалиха еврото на международните валутни пазари в петък, където то достигна до най-ниското ниво от девет месеца насам и се търгуваше за 1.35 долара за евро.

Икономиката на Гърция продължава да се свива с ескалираща скорост, и според официалната държавна статистика изнесена вчера Брутния Вътрешен Продукт е паднал с 0.8% за същия период. Прибавяйки към всички други проблеми на страната в последните месеци, Правителството коригира в посока надолу и изнесените данни за предходните периоди на 2009г. Това внася допълнително съмнение относно надежността на икономическата статистика предоставяна от Гърция, след като вече веднъж, през Октомври, беше разкрито, че дефицитът на страната е два пъти по-голям от посоченото преди това. Докато Френското Правителство настоява за незабавни действия, Германия остава несклонна да гарантира успешното изваждане на Гърция от изключително сериозната финансова криза. Официалните данни от Гърция са доказателство, че проблемът е много по-сериозен отколкото първоначалните опасения на анализаторите. Те изказаха предположение, че ако може да се разчита на гръцките статистически данни, бюджетният дефицит на страната е бил 16% от Брутния Вътрешен Продукт. Имайки предвид изключително ниското производство в страната както и размера на дефицита европейските икономисти считат , че мерките които ще се наложат на Гърция от Европейския Съюз  за да се подпомогме нейното стабилизиране ще се окажат прекалено сурови и неизпълними.