Паролата на тазгодишния бюджет била „затягане на контрола”.

Става въпрос за контрола върху работата на всички фирми, които изпълняват общински поръчки. В превод това би трябвало да ознава, че досега са изтичали пари. За да не използвам по-силния израз – източват пари. Което вече си е чиста кражба, но маскирана като законна сделка.

Примерно в строителния бранш в момента цените са много по-ниски от сумите, които плаща общината. Разликите на места дори е в пъти.

Да видим сега в какво се изразява контролът. На хартия би трябвало да е веднъж върху качеството и втори път върху цените. Цените обаче били фиксирани през 2008 година в договор. Става въпрос за тарифите, по които три фирми изпълняват всички общински поръчки по инженерната пътна инфраструктура в града. В кризата цените в строителния бранш паднаха главоломно, но те продължавали да работят по стари количествено-стойностни сметки отпреди две години.

На предстоящата сесия на общинския съвет би трябвало фиксираните в проектобюджета суми за изпълнението на пътни проекти да бъдат намалени с 15%. Спестените средства пък ще бъдат насочени за ремонтиране на други улици.

40 млн. ще изхарчи общината за инфраструктурни проекти през тази година. За рехабилитация на уличната мрежа са предвидени 4 млн. лева. Тоест за кърпене на дупки. Целта на тези цифри тук е читателят да добие представа за порядъка на сумите, с които жонглират варненските общинари. Иначе ще има и разплащания в натура – общината ще дава своя земя срещу строителство на пътища.

Връщаме се на позивната – „затягане на контрола”. Принципно местната власт би могла да контролира качеството – да проверява дали фирмите не са спестили я асфалт, я чакъл, я желязо, я нещо друго. Както и с какви материли се работи, защото всички сме виждали „пясъчните” бордюри по новите улици, които се разпадат след първия дъжд или след първия джип, който реши да паркира на тротоара.

Как обаче ще стане номерът с контрола върху парите?! По закон общината трябва да наема фирмите чрез конкурси. Идеята е да се избере тази, която предлага най-високото качество на най-ниската цена. Какво обаче се случва реално? За да се избегне съдебното обжалване на конкурси от фирми, които са ги загубили, е бил организиран генерален конкурс със срок на действие 2008-2011. В обхвата на поръчката попада целият град.

От една страна това е добре. Защото, ако пропадне някоя улица, кметът директно разпорежда да започне нейното ремонтиране, без да се губи време за конкурс. От друга страна обаче общината плаща прескъпо за този ремонт.

Защо се допуска това и какво се случва с разликата в парите между пазарната стойност на този ремонт и плащаната от бюджета сума? На пръв поглед влиза в джбовете на фирмата, която изпълнява общинската поръчка. Никой обаче не може да ме убеди, че висшите общинари просто стоят и гледат как няколко фирми реализират огромни печалби с бюджетни средства. Явно движението на парите продължава, но вече по неведоми пътища, докато стигне до джобовете на същите тези "безмълвни наблюдатели". От там пък продължава към още по-висшите им покровители. Това поне ми подсказва логиката.

Така стигаме до завършването на пълния превод на израза „затягане на контрола”. Според мен тази парола би трябвало да означава, че малко по-малко пари ще се движат по въпросния порочен път. Точно колко – не знам! Но като, че ли ще са с 15% по-малко.