Представянето на българските състезатели на игрите във Ванкувър ме кара доста да се замисля не само за спорта, но и за цялата ни държава.

Вярно, че е важно участието, но чак пък такова участие е вече излагация.

Да паднеш на ски се случва на всеки и за такова нещо не можем да се сърдим на нашето момче. Но да си единственият от всички състезатели не развил скорост от 100 км/час и да си изоставал преди това с такава огромна разлика вече е смущаващо. Всъщност какво прави Стефан Георгиев на този форум? Отговорът е прост: регистрира рекордно участие на Олимпиада. Ама аз не плащам данъци за такива рекорди. Аз не плащам данъци и да отидеш на гости на руснаците и да поставяш рекорди по изпита водка и изяден червен хайвер в тяхната къща. Защото при тях има и се сервира без ограничения, там пиянските купони не спират, но аз за това не плащам.

Аз не искам парите ми да отиват за някакви си състезатели с шейни. А помните ли, че имахме и участници в бобслея, на предишни игри? За какво пращаме участници, за които се знае предварително, че ще бъдат последни. Ама се знае още от сега, че така ще бъде и след четири години в Сочи. Не, там ще бъдем предпоследни, на 119 място от 120 участвали. След нас ще бъде само някакво чернокожо момченце от Африка. Това момченце ще бъде едновременно президент, треньор, лекар, масажист, спортист и единствен член на местната федерация по скелетон примерно. Като оня, дето в Атина плува в басейна с пояс! Помните ли го? Само такива ще бием.

Пращаме състезателки в ски бягането. АЛО!!! Господа, вие изперкали ли сте? Като са занижени критериите на отделната международна федерация, се поставят вътрешни и не изпращаме слабаци. Парите отиват само за подготовка на Евгения Раданова и Александра Жекова. Но за подготовка на най-добрите места в света. С личен лекар, даже двама, персонален масажист и всичко останало необходимо. И ако двете вземат медали, вземат, ако не се получи - здраве да е. Всички останали без пари за подготовка и готово. Който има, сам да си плаща, аз нямам за такива. Но да изпращаме туристи на екскурзия - не става. Най-много да направят нещо в улея за шейни като грузинеца. Или да се блъснат в пряспа сняг и да умрат от удара като австралиеца Рос Милне в Инсбрук през 1964. Такива състезатели заедно с мен в лифта на Банско или Боровец и караме за удоволствие. Ама и те като мен си купуват картата със собствени пари, не аз да купувам и двете. Или бягаме заедно в Морската градина във Варна - за здраве.

И вие господа също отивате под бройка във Ванкувър. Министър на спорта, шеф на БОК, генерален секретар и още един. Толкова, на повече. И като пиете, не се напивайте, а преговаряйте с какво другите могат да ни помогнат. Кой ще ни даде, по-точно подари, гащеризон последен модел, кой ще ни даде най-добрите щеки, а кой обувки и така. А кой ще ни научи да си мажем ските и кой ще ни помогне за нещо друго. И като се върнете, давате отчет каква сте я свършили. Защото иначе не става. Изложихме се безобразно в Пекин преди две години, сега е още по-зле. Не ми се мисли какво ще стане след две години в Лондон. Да не започнем да слагаме спасителни жилетки в лодките на нашите, че ако се обърнат в канала. Ставаме за т...к!

Единственото хубаво нещо от всичко е, че няма как да се преведе с рима на английски и да го разберат в Канада: Пази се борче, идва българско скиорче!