Избрани Новини
Поликлиниката в Чайка пак остана без управител титуляр
Местните парламентаристи не постигнаха единомислие при гласуването за назначенията на управители на общински здравни заведения.
Подложените на одобрение кандидати, бяха спечелили конкурси за постовете. Въпреки това разпален дебат предизвикаха двете кандидатури за шеф на ДКЦ „Чайка”. Там през конкурс са минали настоящият управител д-р Гален Шиваров, който бе назначен временно на поста и бившият управител на ДКЦ-то д-р Юлияна Йоргова.
Комисията, провела конкурса, беше класирала на първо място д-р Шиваров с оценка 5,25. Д-р Йоргова пък беше получила оценка 5,00. За това предложението на здравната комисия бе именно на поста да бъде назначен д-р Шиваров.
В местния парламент обаче се оформиха две лобита около двете кандидатури, като нито едното не успя да вземе надмощие. На първото гласуване съветниците не одобриха назначаването на победителя в конкурса. Така беше подложена на гласуване втората кандидатура, но и тя не спечели доверието на достатъчен брой общински съвтници. В крайна сметка местните парламентаристи решиха да назначат временно изпълняващ длъжността управител на ДКЦ „Чайка”, като се спряха на д-р Александра Манушева.
Спечелилият конкурса за управител на АГ болнца д-р Живко Ганчев, също не получи доверието на общинския съвет. Така, временно на поста – до провеждането на нов конкурс, остава настоящият управител на АГ-то д-р Петър Атанасов.
За управители бяха назначени д-р Петър Генов – на диспансера за белодробни заболявания със стационар Варна и д-р Татяна Аврамова – на ДКЦ „Аспарухово”.
С гласуване, което одобри разходите за командировки на председателя на общинския съвет Борислав Гуцанов, завърши днешната сесия на местния парламент. Според приложената справка за командировъчните той е изхарчил 904 лева за път и нощувки от 1 октомври до края на миналата година. Това включва 4 пътувания до София и едно до Сандански.
Работна група от общински съветници ще проверява качеството на ремонтите по варненските улици. Това реши местният парламент на днешната си сесия по предложение на архитектурната комисия. На практика комисията ще инспектира на място дебелината на асфалта, на чакъла под него, както и качеството на използваните материали. Въобще всичко, което община Варна е възложила на фирмите, които отговарят за изпълнението на работата по обектите от пътната инфраструктура.
По-рано днес съветниците гласуваха близо 25 милиона лева в бюджет 2010 за ремонти на пътната мрежа в града. Критиките към кметската администрация бяха точно към тарифите, по които общината плаща на така наречените фирми пътищари.
Кметът увери, че е анексирал договорите им, именно за да свали въпросните цени, които бяха доста по-високи от средните пазарни към момента. Това също ще е обект на проверка от страна на новосформираната работна група към комисията по архитектура в местния парламент. Именно тя извади на бял свят фактите в разминаването между пазарните цени и плащаните от общината суми. Кирил Йорданов обаче контрира, че е предприел действия по анексирането на договорите месец по-рано.
След като председателят на финансовата комисия в общинския съвет Янко Станев представи проектобюджета за 2010 година, в залата започнаха дебатите по предложените параметри в приходната и разходната част на общинската хазна.
За неспециалистите бюджетът е непрозрачна материя. Аз не съм финансист и затова ще засегна нещата, които вълнуват варненци”, коментира кметът Кирил Йорданов след дебата по бюджета на днешната сесия на местния парламент.
Той заяви, че е останал доволен от дискусията. Тя е дала възможност на всеки да чуе това, което иска и да не чуе това, което не иска. Кметът пак подчерта, че не е финансист и затова ще отговори на критиките за снега, дупките и за цените. Именно около тях се завъртя недовлството на опозицията в общинския съвет.
„От ГЕРБ казаха, че в предизборната си кампания съм обещал да наредя Варна сред големите евроградове. С това ме облекчиха да отговоря на критиките за снега. Ние ли догонихме Европа или те паднаха до нашето ниво? Знаете какво причиниха снеговалежите в Англия и в други части от Западна и Центална Европа. В Полша умряха 240 души, в Германия бедстваха... Тук не позволихме нищо такова. Нашият приоритет беше да опазим живота и имуществото на гражданите. Справихме се с денонощна организация на работата по снегопочистването. Не позволихме живота в града да спре. Да, изостанахме с някои графици и с почистването на междублоковите пространства, но те не бяха приортет. Не бяха, защото средствата, които имаме ни позволяват денонощно да рабтят само 34 машини. Ако има повече пари, и междублоковите пространства ще станат приоритет.
Помните бедственото положение в града от февруари 2005-а. Тогава имаше много критични коментари - някои общински съветници съзряха в сложната ситуация разковниче за политическа кариера. Днес обаче не ги виждам тук.
За дупките – хората казват, че си плащат данъците и искат хубави пътища. За миналата година от данъка върху превозните средства сме събрали 11 млн. лв. Тази година ще изразходваме 24 млн. лв. за ремонти по пътната инфраструктура. Това са ни възможностите – крайно недстатъчни.
Мога и съм се ангажирал с контрола върху фирмите, които работят по пътната мрежа в града. Цените, по които те работят не растат, напротив – анексирам ги надолу. Ето и резултатите – цените на асфалтовите кръпки падат с до 40% по някои от показателите за ценообразуването. Така вместо 1000 квадрата сега със същите пари ще бъдат изкърпени 1600 кв.м дупки по улиците.
Много внимателно ще анализирам и дейността на общинското предприятие „Инвестиционна политика”, заяви Кирил Йорданов пред общинските съветници.
С доза ирония той благодари и на бившия си топ финансист Димо Стоев, че 8 години е защитавал общинските бюджети със същия плам, с който сега критикува. „Г-н Стоев казвате, че в бюджета има стотици интереси. А да не би предишните бюджети да са били безинтересни”, риторично попита кметът. Отговор не последва.
„Общината взима облигационен заем, именно за да подпомогне дребния и средния бизнес. Чрез изразходването на тези при за инфраструктурни проекти, на практика ще бъдат запазени много работни места в града.” Това заяви председателят на местния парламент Борислав Гуцанов (БСП) в отговор на критиките от ГЕРБ, че в бюджета не са заложени политики за подпомагане на дребния бизнес в условията на криза.
Според Гуцанов публично-частното партньорство, чрез което бяха построени двете нови детски градини, също е политика за подпомагане на дребния и средния бизнес и също създава нови работни места.
„Реконструкцията на ул. „Девня” стана възможна, именно защото имаше целенасочена политика в тази насока от страна на общината и бившето правителство. Наистина не можем да се справим с всички дупки и всички улици, защото това струва страшно много пари. Защо обаче не критикувахте парите заложени за поддръжка на Морската градина. Ще я поддържаме ли? Явно сте съгласни.” С този коментар Гуцанов жегна опонентите си от ГЕРБ, тъй като държавата и областната управа не отделят никакви средства за поддръжката на крайморския парк, който е държавна собственост.
Проектът на бюджета за 2010 г. бе подложен на унищожаваща критика от общинския съветник от ГЕРБ Димо Стоев. Припомняме, че той 8 години беше финансист №1 в екипа на кмета Кирил Йорданов – два мандата.
По думите на Стоев, зад бюджет 2010 се крият стотици интереси. „Ако аз бях финансистът на общината, щях да посъветвам кмета, бюджетът да не бъде приеман в този му вид. Да, администрацията ни предложи балансиран бюджет, но в него има огромен дефицит, има големи кухи обеми”, подчерта Стоев.
Той попита финансовия екип на общината какво се крие зад милионите записани в бюджетните пера „други икономически дейности” – 13,8 милиона и „дейност общинска администрация” – 14,8 млн. лв. Стоев остро разкритикува и дейността на общинското предприятие „Инвестиционна политика”, през което минават всички поръчки и разплащания около уличните ремонти, изпълнявани от трите фирми „Инжстрой”, „Хидрострой” и „Пътища и мостове”. Според Стоев общинското предприятие обслужва нечии интереси, но те не са общински.
На критиките към бюджета от страна на опозицията (ГЕРБ, СДС, ДСБ) първо отговори зам.-кметът на Варна и главен финансист в общината Борислав Борисов. При това с цветущо изказване, което обрисува претенциите на общинските съветници към бюджета. „То и аз искам да мога да скоча по-високо от Сергей Бубка, ама не мога”, изригна Борисов. С тези думи той подчерта, че в проектобюджета са заложени реални неща, а не невъзможни за изпълнение.
Преди това настоящият финансист №1 заяви, че няма да влезе в спор с предшественика си Димо Стоев. „Няма да има конфликт, още повече, че с Димо ни свързват 30 години работа”, категоричен беше Борисов.
Той обърна внимание на критиките към размера на общинския дълг - „Не се гледа общият размер, а годишните плащания. По закон те не трябва да надвишават 25% от собствените приходи на общината. В момента плащанията по кредити представляват 7-8% от собствените ни приходи”, посочи зам.-кметът.
На въпроса на Димо Стоев какво се крие зад милионите в дейността „общинска администрация”, той разясни, че голяма част са за данъци, които общината плаща сама на себе си, тъй като притежава голяма движима и недвижима собственост.
„Бюджетът не е сбор от кръпки и дупки, а инструмент за реализиране на политики. Колкото до приходите, длъжни сме всички собствени постъпления да ги инвестираме в развитието на общината”, каза още Борисов.
Чрез промяна в нормативната уредба да бъдат отнети правомощията на кмета да прехвърля пари от една бюджетна функция или дейност в друга. За това настоя общинският съветник от ДСБ Ивайло Митковски. Неговото предложение е само местният парламент да има право да прехвърля средства от едно бюджетно перо в друго.
Колегата му в „Синята коалиция” – Цанко Цветанов от СДС, пък попита как общината ще се справи с изплащането на всички кредити, които е теглила. Освен това той настоя бъдещите заеми да бъдат вземани само при максимална лихва от 4%, както било в ЕС.
90% от общинските съветници не могат да разчетат бюджета. Повечето от колегите се явяват неподготвени и за заседанията на комисиите. С политически декларации бюджет не се прави, те са за избори. Това заяви общинският съветник от партия „Отечество” Радослав Коев по повод изявлението на ГЕРБ по бюджета. Според Коев, в дебата трябва да се говори за това какви политики съдържа бюджетът, а това са политиките на кмета. Тоест, ако някой трябва да бъде атакуван, това е Кирил Йорданов, а не председателят на местния парламент Борислав Гуцанов.
„На мен не ми харесва, че той е от БСП. Не ми харесва и че председателят на финансовата комисия Янко Станев е от ДПС. Но какво да направя”, попита риторично Коев. По думите му, общинският съвет не функционира професионално, тъй като теснопартийните политически изказвания, заместват експертния дебат по политиките заложени в самия бюджет.
Разходите в проекта за бюджет, особено тези за ремонт и изграждане на пътна инфрастрктура, са изключително раздути. Това заяви общинският съветник Иван Луков от името на групата на ГЕРБ. В подкрепа на думите си той подчерта изнесените наскоро данни, че общината плаща на трите фирми, които работят по уличната мрежа, по много по-високи трифи в сравнение със средните пазарни цени в строителството към момента.
„Мнозинството в общинския съвет не може или не желае да е подвластно на законите в страната. В условията на криза ние ставаме съпричастни към нецелесъобразното харчене на бюджетни средства. В същото време липсват антикризисни мерки. Освен това в бюджета не е заложено нищо за подпомагне на дребния и средния бизнес”, коментира Луков. Според него общината трябва да намали местните данъци и такси, както и общинските наеми.
Дължимите от община Варна 1 милион лева за системата за улично видеонаблюдение, да не бъдат плащани, настоя общинският съветник от ГЕРБ Орлин Симеонов. Доводът му бе, че никой не е показал на местния парламент договора, по който общината дължи тези пари.
Кметът веднага контрира, че вътрешният министър Цветан Цветанов е дал висока оценка на работата на системата от камери по варненските улици и кръстовища. И е помолил общината да плати този 1 млн., а останалите 4 млн., както е по договор, щели да бъдат разсрочени.
Системата е изградена от фирма „Ефкон”, чрез смесено дружество между нея и общината. Иначе се ползва от МВР. От финансова гледна точка, съотношението на парите, плащани от общината и от държавата (МВР), за изграждане и поддържане на видеонаблюднието в града, е 1 към 8.
Стелиян Севастиянов от ДСБ пък се усъмни, че камерите изобщо работят. Той си призна, че е извършвал нарушения с автомобила си в техния обхват, но досега не е санкциониран. На това предизвикателство кметът отговори, че видеонаблюдението фиксира абсолютно всички нарушения, но санкционирането е съвсем отделен въпрос.
7221 лева е платила община Варна за социални погребения през миналата година. Това стана ясно от приемането на отчета на бюджета за 2009 г. на днешната сесия на местния парламент. Парите са от социалната програма на общината и са предоставени на крайно нуждаещи се варненци, които не са имали финансова възможност да погребат свои починали роднини.
За лечение на социално слаби граждани, по същата програма от бюджета, са били предоставени 426 800 лева. С 12 100 лева са подпомогнати деца на загинали полицаи.
Перото „други дейности по културата” пък е глътнало почти 1,5 милиона лева от миналогодишния бюджет.
Общинските съветници приеха приходната и разходната част на бюджета за миналата година. По план макрорамката към 31 декември 2009-а е 219 милиона, а по отчет към същата дата сумата леко надвишава 203,5 милиона лева.
15 262 000 лева са прогнозните разходи за отчуждаване на частни имоти заради изграждането на нови трасета за градската инфраструктура. Това става ясно от годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост. От тях, основно чрез продажба, общината ще придобие близо 20 млн. лв., сочи прогнозата. Приходите от концесии са 609 хил. лв., а от наеми 450 хиляди.
Разходите около управлението на имотите обаче доближават 16 милиона, като основното перо е за отчуждаване на частни имоти. За ремонти на общинските жилища пък са предвидени 100 хиляди лева.
Огромните знамена и пилоните, на които се развяваха те на „Почивка”, ще станат общинска собственост. Това информира кметът Кирил Йорданов в отговор на питане на общинския съветник от ДСБ Стелиян Севастиянов. Той се поинтересува, защото знамената на България и на ЕС вече ги няма. Припомняме, че те бяха издигнати по идея на бившия министър Николай Василев.
Кметът отговори, че знамена с тази огромна площ и силните варненски ветрове са несъвместими. По думите му още при реализацията на идеята е било ясно, че през зимата знамената ще бъдат сваляни заради сигурността на гражданите. Освен това общината е направила постъпки официално да стане собственик на пилоните и да ги стопанисва заедно със знамената. Идеята е хубава и ще я продължим, увери кметът.
Току-що председателят на общинския съвет Борислав Гуцанов откри двадесетото заседание на местния законодателен орган. Акцентът на днешната сесия е приемането на проектобюджета на община Варна за 2010 година.
Първа точка от дневния ред по традиция е питания и отговори на кмета.