Агенцията по трансплантация ще си сътрудничи с Евротрансплант за предоставяне на органи на български пациенти при спешни случаи.

Чужди лекари ще идват в България, за да извършват трансплантации или пък присаждането ще се извършва в чужбина, съобщи шефката на Изпълнителната агенция Теодора Джалева, цитирана от Агенция „Фокус”. 

Евротрансплант ще съдейства на България за извършване на трансплантации, които не се провеждат у нас, -  тънкочревни, бял дроб, панкреас и полиорганни. 

Според Джалева органите за трансплантации не достигат никъде, но чрез сътрудничеството с Евротрансплант, когато България дари орган, ще може и да получи за български пациенти. Проблем е и квалификацията на трансплантационните екипи. Евротрансплант обаче е готова да помогне българските трансплантолози, медицински сестри, анестезиолози и координатори по донорство да се обучават в Германия.

Седем европейски държави - Австрия, Белгия, Хърватска, Германия, Люксембург, Холандия и Словения, са членове на Евротрансплант. България се стреми да влезе в нея, а от   началото на тази година страната ни започна да си сътрудничи с Евротрансплант. За  първи път беше присаден черен дроб от български гражданин на германски. 

Проф. Генчо Начев- директор на болница „Света Екатерина” изрази резерви по отношение на органите, които ще дойдат в България и по-специално за сърцата. „Трансплантацията е нещо рутинно, но тя дава възможност да се запази един човешки живот, да се върне един човек в обществото”, каза той.

 Според него, трябва да се направи всичко възможно да се увеличи броят на донорите, да се подобри и развие системата на донорството. Проф. Начев уточни, че мобилната система за поддръжка на циркулацията – т.нар. „изкуствено сърце” струва 150 000 лв., а стационарното – 45 000 лв. „Тези пари трябва да се намерят от някъде, ако не искаме да обричаме един човек на смърт”, каза още той. 

Проф. Цветан Славов от Александровска болница заяви, че колкото и добре да се извършва технологично нещо, ако няма подкрепата на обществото и разбирането на гражданите, процесът е обречен. 

Доц. Николай Владов от ВМА каза, че обменът на органи не е най-важното, а повишаването на квалификацията на българските трансплантолози. „Обществото трябва да знае кои са центровете и те да бъдат стандартизирани по общите стандарти. Най-важното е сигурността на пациентите”, обясни той.

Към момента у нас има 757 души, които чакат за трансплантация на бъбрек, 36 – за присаждане на черен дроб и 28 за ново сърце. Трупните донори от началото на годината досега са трима. През миналата година техният брой е бил 11.