19 февруари е. Датата, която в българската история завинаги е белязана от сянката на едно бесило, край което е нямало българи, и до което е можело да не се стигне, ако преди това беше имало. Ако България има фигура, която е безспорна, без да предизвиква пристъпи на сантименталност и, независимо от времето, някак незабележимо да се отръсква от всякаква помпозност, това е Левски. И понеже всяка нация има както своя един герой, пред когото отстъпват всички останали, така и историята на някое голямо предателство и още по-голямо снишаване след него, 19 февруари не е дата, на която да изпадаме в пристъп на свръхнационална гордост или краен нихилизъм. Можем просто да занесем цветето си пред паметника на Апостола и да се запитаме – колко въпросителни щеше да има в тефтерчето на Левски днес. И колко време ще ни отнеме на нас, за да запълним празното място – преди и след въпросителните. Тази седмица имаше попадения, но като цяло още не справяме добре с попълването на празните места.

Какво ни се случи от миналата събота до днес. Който можа – прости, който не можа – остана му да завижда на прошката, която си размениха бившият и настоящият премиер. Варна си има бюджет и достатъчно дупки, които да глътнат няколко пъти парите за годишни разходи, а правосъдието беше настроено

да пее „Ах, Стояна, ах, Стояна...” и да търси кой е карал трактора.

Или, по-лесното – кой не го е карал, докато той под прикритие кротко е разоравал държавната нивичка. Иначе почивните дни някои ги прекараха в блажено припичане под зимното слънце, други – в обикаляне да нагледат заменките. Съботно-неделният рейд на депутати от ГЕРБ беше с предизвестен край – дошлите на място народни представители можаха само да видят какво е загубила държавата, докато местните репортери допълваха картината с подробности, които винаги изпадат, докато новините им стигнат до столицата. Още веднъж ни напомниха, че земи край морето са купувани на цени по 7, по 15, по 27 лева квадратния метър, че са продавани земи от НАТУРА, че новите собственици са или известни фигури или пък, напротив, никому неизвестни двайсетинагодишни девойки. Накрая депутатите се прибраха в София, а след тях остана едно голямо „Е,и?”, за да виси над заменките и над глобите за тях.

Една друга категория хора пък прекараха почивните дни в нескокойно въртене, след като в петъчната „Панорама” разбраха

как Бойко Борисов пожелава „лека нощ”

Несебърският кмет даде заден ход за спортната база, която държавата побърза да превърне в национална. В дирекция „Миграция” нямаха такъв късмет и директорът Стефан Христов чу щракането на белезници заради някои лица, добили чудодейно статута на постоянно пребиваващи у нас, макар да не би трябвало да минават границата. Заради далавери, извадени на светло от Нова телевизия, изстина и мястото на Светослав Мичев, до понеделник директор на Държавната агенция за бежанците. В съда обаче ударът на миналата седмица завърши с октоподни гърчове в десетчасово заседание. Накрая в ареста останаха двама, трима излязоха срещу подписка, а на останалите двама им струваше по 20 хиляди лева. Вътре се оказа Алексей Петров – въпреки изявленията му, че е жертва на нов Народен съд, съвестен данъкоплатец и борец за финансови правдини, за което поиска да разкаже и на американския посланик. Но пък от капана на постоянното задържане за втори път се измъкна Хамстера – иначе сочен за връзка между „Наглите” и „Октопод” и за дясна гума на Трактора. Бизнес и политика се омесиха в октоподната мъгла, появиха се едни свидетели, други се отказаха, изплуваха застрахователни договори за половината държава и едно забатачено дело за убийство – на прокурора Николай Колев. Най-важен обаче продължава да е въпросът –

къде са били трите сърца и най-вече мозъкът на октопода?

Защото, както казва лично вътрешният министър, на неформалното отвсякъде място басейн „Спартак” имало едни папки, на които мястото им е съвсем другаде заради класифицираната информация вътре. И никак не било ясно кой, включително от най-високите етажи на властта, се е възползвал от тях. А и в мътилката на „Октопода” май вече изчезнаха отговорите на други въпроси – какво стана с бандата на магистралните Крокодили, например, или с „Наглите”, които доста нагло пак са на свобода, или с истината за дългите прошки за измамите на Боби Цанков, или с назначените от Черничкия Красьо, за когото единствената промяна е, че си смени ходещия фолкаксесоар. Нищо от тези въпросителни не тревожи, поне на пръв поглед, българската полиция, защото главният секретар Калин Георгиев обяви създаването на

МВР Еntertainment

Според него, черно-белите кадри от пресцентъра на МВР вече са били всички рекорди по гледаемост в You Тube, където, ако не помните, предишната българска звезда се казваше Валентина Хасан. Мечтата на средния българин обаче едва ли беше да види спънат трактор. Средният българин, на когото пак започнаха да му крадат чистачките от колата и бурканите от мазето по-често от обичайното, си мечтае за по-сигурен живот. А полицаите обмислят стачка. Пак. Защото, ако се доверим на казанато от синдикалистите там, техника и бензин на държавната полиция се осигуряват от неформални спонсори, най-големият от които са самите полицаи. Средният българин си мечтае и за здравеопазване, на което да сложи оценка над средната, засега обаче препитването на МБМД показва, че българите пишат на здравната си система 3.67. Здравната и пенсионната реформа пак отидоха зад чертата на хоризонта – което дава повод за въздишка на облекчение сега, но ако вдигнем поглед над протърканите си обувки днес, ще видим, че отлагането без идея само

ще ни направи съвсем боси след години.

Защото, каквото и да си говорим, реформите започват тогава, когато станат неизбежни, а отлагането им „за след това” само ги прави по-скъпи, по-болезнени, с по-бавен и по-съмнителен резултат. Ни липсваше и стъпката „напред – назад”, тази седмица тя е върху здравния закон – депутати от ГЕРБ поискаха да се отмени пълната забрана на цигарите на обществени места. Мотивът на троицата беше, че в условия на криза забраната ще съсипе бизнеса, а и както казаха самите депутати – заповедта е много трудно изпълнима, защото нямало как да се осъществява контрол.

Не може да се изпълни, защото не може да се изпълни

е аргумент, който чуваме за втори път, след като друг народен избраник предложи с почти същата мотивация да отпадне идеята за имоти да се плаща само по банков път. Връхлетяха ни и глобални проблеми – насред обсъждането на руско-американските ракетни отношения България пак се оказа намесена не където трябва. Първо посланикът на Съединените щати спомена, че се водят разговори за разполагане на противоракетна отбрана в България. Което би трябвало да го научим първо от вътрешен източник. Въпреки възторзите на част от политическия елит, външният министър отрече информацията, което не попречи на руския посланик в НАТО да вдигне високо вежди и да обяви, че България трябва да преговаря и с Москва, не само с Вашингтон. У нас премиерът беше лаконичен - "Направил съм се, че не съм ги чул". На нас пък пак ни се причу, че „скоро” трима министри от кабинета "Станишев" ще бъдат дадени на съд - Николай Цонев, Валери Цветанов и Емилия Масларова.  Почти готов бил обвинителния акт срещу Мария Мургина, Раиф Мустафа и Росен Маринов.

Явно скоро ще станат три седмици след изборите

Защото толкова беше обещаният срок за въздаване на справедливост на най-високо министерско ниво. За такива ситуации е полезна административната мърфология – според коментара на Калвин Кулидж не е необходимо да обясняваш нещо, което никога не си казвал. Мърфологията у нас обаче винаги се чете постфактум. Това не пречи на изблиците на чиста и безкористна народна любов. Премиерът Борисов може и да ревнува, но тази седмица стиховете застигнаха бореца за ред, законност и справедливост Яне Янев. Разградската поетеса Павлина Стаменова го посрещна с

Родино мила - Майко изтерзана

Завет свещен - за всички времена...

Салют за Теб, Земя - богоизбрана.

Правописа и пунктуацията оставяме на съвестта на авторката, а продължението - на вогоните. Те биха могли да напишат и достойна фешън-рецензия за Виенския бал в София. Щраус беше пощаден от балкански аранжимент, но не бихте го повярвали, ако видите само снимките - многобройните Златки на българския „елит” успяха да демонстрират гардероб, достоен за началото на всяка ХХХ-продукция, а на посланиците им остана необятно поле за проява на естетическо самообладание. Покрай тях незабелязана остана друга заплаха. След като Законът на електроните съобщения мина и там спорният интерфейс, макар и кръстен другояче, си остана, група граждани решиха да протестират от балкона на Народното събрание със сигнални жилетки с надписи "Аз не съм терорист!". А председателката на Парламента Цецка Цачева ги изгони оттам, като заяви, че, ако трябва,

тя ще се съблече и ще ходи гола по улиците,

само и само да нямало "октоподи" в България... Засега тази лейди Годайва на средна възраст не е реализирала заплахите си, но то явно е заради умората. Същата, заради която тя обяви началото на днешния парламентарен контрол за 11, а не за 9. И разбира се, това нямаше нищо общо с президентското вето върху Закона за митингите, който иска да ни прати да си протестираме там, където няма да пречим. Във Варна тази седмица пак не приключи делото срещу юридическата мафия, оставила някои варненци без имотите им. За да не бъде постигната крайната цел –

пълно изтощаване на прецаканите,

и те решиха да се организират и да дадат отпор с гражданско сдружение. Не ни липсваха обаче наводнения, свлачища и олимпийски слалом – все повече върху, а не между уличните дупки. Все пак пълненето на най-големите започна, а кметът Кирил Йорданов ритуално изми ръце пред заплахата от застрахователни искове срещу Общината – „Нямам нищо против да се съдим със застрахователите. Но, за да ни осъдят, най-малкото първо трябва да докажат, че ние умишлено ги изкопаваме тия дупки по улиците”. Дали е имало умисъл, когато уличните терминатори са били допускани да копаят, или пък когато е трябвало да им се търсят гаранции по ремонтите, това е далеч по-любопитен въпрос. Както и какво стана с

най-скъпата баня на Балканите – варненският централен площад

Около 500 квадрата плочки там вече приличат на попара с бисквити и сега ще ги ремонтират. Но пък се намериха виновните – партиите, които са си организирали там предизборните митинги. За които със сигурност са имали разрешения. Но пък поне Варна има бюджет – харесван от вносителите, неприет от градската опозиция и в очакване на европейски пари. Панацеята ще се ползва по рецепта, вече дадена на кметовете от премиера Бойко Борисов в Пловдив. В нея е написано какво не трябва да правят овластените по места, за да не им се налага да си правят публично словесно сепуко пред избирателите. Информационната бележка на Бойко Борисов относно индикаторите за измами по структурните фондове със сигурност няма да е толкова разстърсващо четиво, колкото белетристичните партийни бележки на предишния премиер. Но пък може да се окаже доста по-полезно. Защото и тази седмица не ни се размина без поредната европейска глоба – този път заплахата е за над 20 милиона евро заради нарушения в Земеделското министерство при изплащането на субсидии. Макар „отличниците” на седмицата да са другаде. В отдел "Рибарство и аквакултури" процентът на усвоени европари през последните две години се е движел от чистата нула до осем на сто. Което не е необичайно – одитът е установил, че за 18 месеца или година и половина ефективността на един служител се е равнявала на
половин обработено заявление за субсидия.

Поне ще има кой да гледа охлюви за европейците, без да се нервира.