Марио Варгас Льоса е роден през 1936 година в Перу...

Чакайте малко. Това не е съчинение за отбиване на номера. Ако някой не заслужава клишетата, то това е именно Марио.

Да пробваме по нов начин:

Да кажем две-три думи за Варгас Льоса – това ободрява...

Винаги съм искал да започна по този начин да пиша за някой писател. Иначе оригиналът на словосъчетанието е на Андре Мороа: „Да поговорим за Балзак – това ободрява”. Така започва биографията на именития французин.

За хубавата книга криза няма. Ако един човек иска да прочете своя любим автор, бързо ще стигне до него. Колкото до Марио, той лесно може да се превърне в любимец на читателите. Струва ми се, че имам отговор на въпроса „Защо?” Той пише без матрица. Замислихте ли се вече, че има автори, които изкарват готовия калъп и наливат вътре различно съдържание? Една и съща история със сменени имена. Творческата хигиена на Марио Варгас Льоса обаче е забележителна. Пишейки, той не просто създава една пленителна картина, а помита представата ни за писателско поведение.

Смея да кажа, че една с една книгите му не си приличат. Не че е толкова важно откъде ще тръгнете. „Празникът на козела”, „Лудориите на лошото момиче” или „Раят зад другия ъгъл” – който и роман да хванете, все ще стигате до непосилната простота на битието. Перефразирайки Кундера, искам да намекна, че няма да ви се иска да оставите книгата настрана. Първо защото Льоса е прекрасен разказвач. Второ, защото предизвиква у читателя една смесица от настроения, в които може да се открие вглъбеност, отнесеност и разсъждение.

В началото на този материал се плеснах през ръцете, за да не вая с клишета образа на Льоса. Дадох си сметка, че така е искал да направи и той с живота на Пол Гоген в книгата „Раят зад другия ъгъл”. Едно е да четеш суха справка за големия художник. Или пък, хайде – да прегледаш писанията на негов познавач, който стига до костния мозък в творчеството на Гоген. След това ще вземеш да преповтаряш казаното като втасала научна единица, да ти ръкопляскат за компетентността, а ти да не искаш да си признаеш, че познанията ти вършат работа за база данни при решаване на кръстословици. А колко по-приятно е да се прочете „Раят зад другия ъгъл”. След тази книга на мен много не ми се искаше да говоря. Запознах се с живота на Гоген – животът му на острова, приятелството му с Ван Гог, слабостите му, творчеството му – всичко в една духовна приказка, разказана от майстор на перото. Благодарение на Льоса влизаш не в анатомията на художника, а в неговата духовна вселена. Това професор по живопис не може да го направи. Могат го само добрите писатели.

Не си ли давате сметка, че точно заради това четем книги – да видим вътрешния си свят упоменат в слово. И да плеснем поне веднъж с ръце с думите: „Това и аз съм го преживял и ми се е искало да го изразя по този начин.” Вземете книгите на Льоса – наистина ще се ободрите. Така стана и с мен. Четях и нямах търпение да отворя следващата страница. И така, докато прочетох и последната. След това обаче четенето не свърши. С тон, подаден ми от Марио, започнах да обикалям нашата действителност. Искаше ми се да намеря онази красота на образите, които провокират дори, ако щете, с отрицателните си черти. И знаете ли какво открих? Свобода – свобода да мисля. Да мисля и да създавам усещане за хармония край себе си. Сега, докато пиша тези думи, питам – Това ли е раят зад другия ъгъл, Марио?

Гледам снимката му на гърба на книгата. Усмихнат, приветлив, отворен човек е Марио. Не се учудвам, че се е кандидатирал за президент на Перу. За малко да стане. И слава Богу, че не стана. Иначе това щеше да го отдели от литературата за години. Това не е злорадство от моя страна, а преклонение пред избора на съдбата. И дано, казвам си, с книгите му не се случи същото като с тези на Маркес. Последният забрани негови произведения да излизат в България, защото издателите отчитали по-малко бройки от действително отпечатаните. Скъпи Марио, понякога ние заслужаваме да бъдем описани в роман със заглавие: „Лудориите на алчните българи”. Но ти не се отчайвай. Бил си в политиката и знаеш какво имам предвид.

Няма да изреждам всички книги на Марио Варгас Льоса. Няма да ви препоръчвам да четете всичките. Пробвайте, както споменах, произволно с която и да е. Мога само да ви посъветвам да го направите с чаша кафе – за да имате повод да сравните кое от двете – книгата на Марио или кафето ободряват повече.

За финал съм си оставил Клаудия Льоса – племенницата на Марио. Наскоро името й обиколи световните агенции. Тя е режисьорка, на 32 години. Филмът й „Млякото на тъгата” е кандидат за „Оскар” в раздела за чужд филм. Със сигурност ще го гледам предубедено. Творческата закалка в рода Льоса е удивителна.

И понеже цитирах Андре Мороа в началото, нека отново завърша с негова фраза: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?”