Телешкото излиза крехко, попило аромата на подправките. Картофите са се овкусили със соса на месото. Благодарение на тенджерата под налягане...

От кулинария и тенджери под налягане се пренасяме в миналото. По времето, когато пускането на кръв се е смятало за лечение. В днешно време този метод се отрича от медицината. И все пак докторите тогава са имали основание да смятат, че като се източи литърче от тялото, пациентът се облекчава. В монголската медицина срещаме следното описание: в определено място на тялото се продупчва вената. Кръвопускането се използва за лечение на рани, сърбеж, циреи, малки тумори и, обърнете внимание: горещина в тялото.

Още един пример ще ви дам. В казармата, когато от БЧК идваха при нас с цяла цистерна за кръвчицата ни, ние охотно запрятахме ръкави. Цената – 5 дена отпуска. Бяхме готови безкръвни да тръгнем, но да изнесем поне кокалите и кожата си от поделението. Само анемичните и онези, които се напикаваха нощем, отказваха да дават кръв. Тогава, както и днес се знае, че кръводаряването е полезно. Кръвта се обновява. 

Държавата е една огромна тенджера под налягане, където обикновени хора, умници без нашивки и всякакъв зарзават под формата на прякор, са сложени на котлона на ежедневието? Това най-силно се усеща в големите градове, където много често можете да забележите подострените нокти на обикновен човек да дращят по лицето на случаен минувач, защото онзи не му направил път. Това е така, понеже налягането в системата ни е убийствено. Подобно на телешкото, което поема от подправките, така и обикновеният гражданин, отърквайки се на голо с престъпници и мутри, неизменно придобива техни маниери. Психическата горещина е толкова голяма, че ако не се насочи нанякъде злобата, човек може да полудее. Голяма работа – казва си, – че откраднал, че излъгал или че ударил на хлапето си два шамара с крак. Към криминалният контингент могат да се прибавят политиците, т.нар. бизнесмени и прочее пребоядисани лицемери, които си мислят, че моралът е лека жена и трябва да й се плати, за да я притежават час-два. Виждайки този цирк под налягане по медии, на улицата и дори в сънищата си под формата на ужас за подражание, хората започват да се объркват. Уж мили, усмихнати  и изведнъж отварят такава уста, че дълго не можеш да прогониш от съзнанието си татуираната им злоба. Но нима трябва да ги съдим? Нима те са виновни, че не са се освободили от налягането в психиката и са се превърнали в разварен картоф с вкус на телешко? И това не е генно модифицирана закачка, а поредната кулинарна аномалия с български произход. 

Да обърнем внимание на акциите за залавяне на престъпници. Те са клапан, през който излиза налягането; те са още кръвчицата, която престъпният свят е принуден да пуска. Така се успокояват хората. Ако още малко продължи операция Факир, например, те даже ще започнат да мъркат като масажирана пред запалена камина котка. За двадесет години преход, обаче, политическите медици така и не напипаха правилната вена, от която да източат кръвта на престъпността. Но пък се научиха умело да боравят с клапана на тенджерата под налягане – пускат толкова пара от нашето недоволство, колкото да не избухнем. 

Това, разбира се, няма как да стане на сто процента. Но, съгласете се, нима сте готови да наградите коя да е акция с петдневни аплодисменти. Октопод, Факири – ще изгледаме и това представление. Вярно, поуспокоени, защото част от налягането се е оттекло и общественото напрежение е наградено със спокойствие. Но скоро котлонът на реалността ще нагнети нови и нови градуси в тенджерата на нашето битие. Тогава – какво? Пак ли ще търсим къде да отпушим политически клапан. Или отново да напипаме малка престъпна артерийка като автокрадците например, откъдето да източим тумора? А защо не направим пробив в аортата? Или както е по-популярно да се казва: да изловим големите акули? 

Ще ви отговоря на тези въпроси. 

Ние сме част от тази голяма акула. Ние сме нейния зъб, опашка или хъс, ако щете. И не можем просто така да пуснем кръв от сърцето направо. Защото просто ще загинем. Как, обяснете ми, ще спрем да лъжем, да ругаем, да бием децата си, да крадем от държавата или дори безобидно да влачим средства от европрограми? Оставам безмълвен тук за въпросите.

Ето защо трябва да се примирим с клапата, откъдето някой отгоре определя колко точно въздух да изпусне от действителността. Днес са операции срещу бандити, утре политически чистки, а после – избори. 

Общественото недоволство може да доведе до главоболие. Затова не се учудвайте, че политическата хемодиализа трае години наред у нас. Имам чувството даже, че ни държат в състояние на изкуствена кома. Събуждаме се само когато пускат налягането от инкубатора ни. Спомняте ли си всички акции на МВР. Не? Спомняте си само днешните? – нормално е. След силно зашеметяване, следствие на прекарани години в тенджера под налягане, мозъкът ни се отделя от кората и попива от така наречените негативи, които са като горчиви подправки. Тогава започваме да не се впечатляваме от новини за поредното насилено или пребито дете, от увеличаването на раковите заболявания у нас и за нивото на песимизъм в редовно масажиращата ни статистика.

Чудя се само, какво ли би станало, ако всички накуп, като в казармата, отидем в БЧК и дадем кръв? Дали ще спадне общественото недоволство, бандитите да намалеят, а политиците да забравят да лъжат. Налягането в колективното несъзнавано – ако мога да използвам езика на Юнг – ще се успокои навярно. И единственото налягане в организма ни ще е бобецът по време на пост, който оставя в стомаха ни неприятна подутост. Но тя се освобождава след един колкото човешки, толкова и  инстинктивен напън. Тогава газът на нашето недоволство, поставен в общата тенджера, ще задуши всякакви престъпните мераци. 

За съжаление това е малко трудно осъществимо и стига до вратата на абстракциите. Остава ни само надеждата в апела, че политиците и хора с власт ще напипат пулсиращата вена на престъпността. Нека не афишираме малките артери с гръмки имена, откъдето може да се източи дребен сърбеж. Дайте да помислим за „Тих огън”, „Невидима буря” или „Студена справедливост”. Защото, ако и този път всичко е само една пропаганда, тенджерата ще се взриви и тогава да му мислим как ще събираме разпилените си парчета. Затова – след автокрадците очакваме и другите техни синоними да минат през клапана на системата – повече кръв да се пусне, за да си почине обществото от страшното главоболие.

О, и не забравяйте да си мерите кръвното налягане след всяка акция на полицията. Ако е нормално, значи можете да целунете ръка на управляващия ви личен лекар.