Завършиха ХХІІ зимни Олимпийски игри в канадския град Ванкувър.

Завършиха с напълно неочакван, но напълно заслужен триумф на спортистите на Канада. Спечелените 14 златни медала са рекорд в историята на състезанията. До вчера 13 от една Олимпиада имаха само състезателите на СССР от Инсбург 1976. 

Игрите си имат своите герои и своите разочерования. Безспорно обаче основните герои са канадските спортисти, всички без изключение и техния хокеен отбор начело със Сидни Кросби. До началото на Олимпиадата те никога не бяха печелели златен медал на родна земя, през лятото на 1976 в Монреал и през зимата на 1988 в Калгари. Сега изведнъж 14. И още изпуснати като този по кърлинг при жените. Едва ли скоро ще се отдаде на който и да е тим да има такъв шанс да спечели голямо първенство. Просто трявбаше да се уцели един камък, при това в не толкова трудна позиция. Залата бе на крака и... неточно. След около 10 минути отново... И пак - грешка и съответно злато за Швеция. Но спортистите на Канада направиха толкова много, че едва ли някои в родината им се сърди.

На очакваното си ниво се представиха германците. 10 златни, 12 сребърни и 7 бронзови е добре за бундестима. От тях три в ските и два в биатлона - отлично. Жалко само за великия Андре Ланге на четериместен боб, но след две титли на предните игри и среброто не е лошо завършване на кариерата си. 

Не могат за се кажат лоши думи и за представянето на американците. Вярно е обаче, че едното злато им беше подарено във фигурното пързаляне при мъжете. Не случайно след изпълнението на Еван Лисечек, че появиха предложения да няма повече дискриминация по полов признак и да се разрешат двойки мъж с мъж. Просто много женственна беше волната програма на американеца. 

И докато на американците им подаряват на всяка Олимпиада медали, то Швейщария също изненада приятно. Да водиш в класирането по медали след няколко дни на игрите си е подвиг. А 6 златни с 3 бронзови показва на българските чиновници какви спортисти трябва да се изпращат - само готови за първо място. И когато някой се провали, то той да бъде трети....

Като цяло доста нации заслужават специални похвали за представянето на техните спортисти на игрите. Но и доста се провалиха тотално. Ще споменем обаче само за две от тях.

Най-големият провал е на Русия. Тотален провал на целия спорт в тази страна, на всички нива. Добре, че биатлона работи на ниво и спаси донякъде честта на страната, че иначе ужас. За първи път без златен медал във фигурното пързаляне от 1960 година насам. Вярно че съдиите предпочетоха левите тройни скокове пред истинските мъжки четворни, но.... А при танцовите двойки? Ами при спортните? А ми при хокея? Не е срамно да загубиш от Канада на хокей, срамно е да загубиш с 3:7, когато имаш такива претенции. Срамно е да говориш само за златни медали, а да си правят майтап с теб на леда. Провалиха се почти всички. Преди Олимпиадата се говореше за 30 медала, руснаците се прибират с 15. Сега ще хвърчат глави на много високо ниво. Първите две са на министъра на спорта Виталий Мутко и на президента на Националния Олимпийски Комитет Леонид Тягачов. 

Другите с тотален провал сме ние. Такова бездушие от огромна част от нашите спортисти не сме очаквали. В началото се ядосвахме на слабото представяне. След това на последните места в някой дисциплини. Но се оказа, че може и още по-зле. Просто да н есе излезе на старт от преумора. Преумора от какво? От спане, ядене и пиене в селото ли? За всичко това обаче отделно в следващите дни. 

Каквито и спортни постижения обаче да имаше на тези игри, те ще се запомнят с друго. Нодар Кумариташвил почина по време на тренировките на улея за спускане с шейни. Такава трагедия не е имало от 1964 година в Инсбург. Такава простотия с констроирането на улея не е правена никога. На тези завои се преобърнаха още доста шейнички, а бобовете направо направиха две състезания - спускане по правилата и с главата надолу. Там обърналите се четворки бяха повече от 10. 

Телевизионното отразяване също търпи доста критика. Гафовете при първите стартове по биатлон бяха чудовещни. Добре, че интернета работеше бързо, че да разберем какво се случва. За хилядите оплаквания от храната, от транспорта и цялостната организация няма да говорим - това се случва навсякъде и няма да го запомним. 

Коментарите и анализите започват от утре. Днес просто игрите завършиха. 

Goodbye, Vancouver 2010!

Днес всички си вземаме довиждане с Ванкувър. След това започваме изводите и да вземаме решения какво ще правим занапред. Дано ние българите направим нещо и да не се излагаме така в Сочи. Иначе страшно много си мечтая след 4 година да отида на Олимпиада и на летището да чуя:

Добро пожаловать в Сочи 2014!