Освен на трима адвокати защитата на Георги Цветанов трябваше да разчита и на толкова имиджмейкъри, които да спечелят поне няколко процента рейтинг на презумцията за невинност.

Понеже процесът не се случваше само в съдебната зала, а извън нея медийната битка до доказване на противното беше изгубена много преди произнасяне на доживотната присъда. Беше загубена през цялото време след съобщаване на инициалите Г.Ц. като задържан за убийството на Радостина. 

Никой от близките на Георги не може да се сърди на общественото мнение заради предубеденост. Защото и никой не направи опит да разубеди предубедената аудитория. И най-доказаният изрод има право на адвокатска защита според конституцията. Според медийната конституция той има право на добра дума в случай, че се появят желаещи да я изрекат. За Георги такива не се намериха и ако имаше комуникационна прокуратура - тя щеше да заведе дело за извършено по особено мълчалив начин PRестъпление в състояние на невиждана неадекватност. 

Баща му е политик, майка му е журналистка, което ги лишава от алиби да не са чували за обществено мнение. Не сме на тяхно място, нито си го пожелаваме – затова е неуместно да коментираме или да съдим емоциите им. В случая обаче не става въпрос за тях, а за публичното им поведение. Което не произведе и елементарен повод за съмнение във вината на Георги. На родителите може да им е тежко, мълчаливо и вероятно понякога подозрително, но само вкъщи. На всяко друго място и по всяко време те трябваше да пропагандират доброто име на сина си. А не чак след обявяването на доживотната присъда бащата да каже, че Георги е невинен. Къде мълчахте, Цветанов-старши, докато от думите ви все още имаше смисъл. Защо не налагахте убедеността си през цялото време, вместо да се държите като дискретен сфинкс. Ако проблемът е само в общественото мнение, защо не пробвахте навреме да го формирате в желаната от вас посока. Защо не се отказахте от всички постове, за да не загубите и нищожните шансове за симпатия. Инатът ви – да не го направите – отстрани изглежда като обичаен политически гьонсуратлък, но в тежък криминален контекст. Разбира се, че бащата не е обвинен в убийство. Но се подразбира, че няма как то съвсем да не засегне кариерата му. И когато той се държи така, че все едно нищо не се е случило – само циментира предубедеността. Кара аудиторията да мисли, че какъвто е бащата – синът едва ли е по-различен и добре възпитан. 

Майката на Радостина плака във всички медии и печелеше съчувствие. Което автоматично се превърна в доверие, когато сочеше с пръст убиеца на дъщеря си. Ефектът от мъката й нямаше как да бъде неутрализиран, но убедеността й за виновника можеше да бъде посмекчена. За това беше необходима още една майка, която да страда пред камерите, че синът й е несправедливо набеден. Само да беше поискала ефир – и щеше да го получи по-бързо от sms. Майката на Георги остана в медийна анонимност и не само че не каза дума, но и спря да се появява в съда след първите заседания. Когато синът ти е позициониран като изрод – не трябва да си стоиш вкъщи, майко. Защото отказът ти да го защитиш се счита за срам, приема се за гузно и мълчаливо съгласие с изродщината му.    

Най-голямата имиджова катастрофа обаче беше поведението на самия Георги по време на процеса. Дори да имаше съмняващи се във вината му, те не получиха повод да му съчувстват. Не получиха нито изречение, нито жест. Виждаха в телевизорите си млад човек с белезници за убийство, който сякаш излъчваше ехидна усмивка. Може само така да е изглеждало, но липсваше друго действие за отвличане на вниманието. И предубедеността ехидно се трупаше, докато на Георги вече за нищо не можеше да му се вярва. Имаше ситуация, когато, преди да бъде доведен в съда - рано сутрин трябваше да даде кръв за изследване. Нещо, от което на всекиго може да му прилошее с изключение единствено на подсъдимия. Дори в толкова банална ситуация няма кой да се постави на мястото му, на гладния му стомах, на вената му и на кръвното му налягане. На убиец, който е видял толкова много кръв покрай Радостина – не може да му стане лошо от няколко капки. Колкото и да е предубедено – така се предполага. 

Кулминацията на абсолютната неадекватност на Георги и обкръжението му бяха последните минути на процеса. Адвокатите току-що бяха завършили пледоариите си и беше негов ред да се защити. В този момент той четеше вестника на баща си и дори не чу повикването на съдията. А бащата седеше спокойно на метър от него, вместо да навие вестника на руло и да удари сина си по главата. Когато на пълнолетното дете не му пука какво впечатление ще направи, а на родителите това не им прави впечатление – никой няма основания да вменява предубеденост на общественото мнение. То превърна рано Георги в изрод, но не го е съветвало за поведението му, нито си е запушвало ушите за добрите думи. Такива просто не бяха казани и от най-естествените му имиджмейкъри.