Дупките по улиците на Варна си почиваха. Хората се уговаряха при кого да ходят на гости и кой какво ще сложи на трапезата. По радиото - опашка от хора с мнение относно това кога да празнуваме трети март - по нов или по стар стил. Други пък казваха, че не било тогава истинското освобождение на България. Трети смятат, че още не сме се били освободили напълно.

Много хора, да не казваме половин Варна, предпочетоха Морската градина пред радиото и обичайните заподозрени с мнение. Децата - те сякаш най-много се радваха на празника. Крайбрежната алея бе залята от блажена идилия, която доброволно се нарушаваше от миризмата на цаца. Собствениците на капанчетата не сгрешиха - почти нямаше празно място там, където бяха отворени. Пържена рибка, картофки и обезателно биричка. Слънцето и то надничаше, закопняло за комплименти.

На входа на Морската градина вече са оградили едно място, където подготвят фойерверките - ще има заря.

Разхождайки се по алеите, човек за известно време забравя какъв ден е днес и какво се е случило преди 132 години. За кратко, защото почти на всеки паметник има цвете или венец. Това е най-малкото жест към нашата история.

Днес свободата я свързваме със свободното време - да не ходим на работа, да разходим децата или да хапнем бира с цаца. Навярно точно това би трябвало да е нормалното й тълкувание. И все пак не е лошо да си заделим малко памет за онези наши герои, които подариха живота си, за да имаме ние тази свобода. Хубаво е да не забравяме, че свободата е относително понятие - като топлото време през март, например.

Така стана и днес - както си печеше, слънцето се скри и няколко капки дъжд стопиха удоволствието от приятната разходка. Остава да се приберем по домовете си и да дочакаме зарята да огрее споменът за забравените герои от Освободителната война.