Изминалите седем дни напомняха с нещо култовото кръстовище, кръстено от благоевградчани „Паскалев” – с 51 пътни знака. Едва ли някой успява да ги забележи, за да ги спази всичките. Особено след като нещо дълбоко в нас все ни кара да пипаме боята под табелката „Не пипай” и да се тъпчем по 12 души в асансьор за шестима, след което

първо се чудим защо е паднал,

после благодарим, че не е станало най-лошото и накрая търсим държавата, за да „вземе мерки”. Пред седмицата чествахме третия си европейски Трети март, синтезът на деня дойде заедно с председателя на Европарламента Йежи Бузек – „Трудно е да кажем „не” на ГМО и честит Трети март”. Въпреки знаците „Национален празник”, които подсказват и „Спри скандалите”, например, навръх Трети март вицепрезидентът Ангел Марин и министър Божидар Димитров размениха реплики за Агенцията за българите в чужбина и арестувания й секретар. Пак на Трети март неуморният трибун Яне Янев развя решение на Народното събрание от 19 февруари – да се вдигнат заплатите на парламентарните шефове. Ден след това Цецка Цачева специално подчерта, че парите им вече са повече, но съвсем законно, като умножението зависело от увеличението средната заплата в обществения сектор. Винаги съм мислела, че няма как

умножението по нула да даде положителен резултат,

но пък математиката никога не ми е силната страна. И докато Цецка Цачева призова депутатите да се откажат от увеличението, ние вече бяхме го преглътнали, по навик. Но други неща не би трябвало да преглъщаме така. Баща закла двете си деца, дядото подавал сигнали до социалните служби, а техният доклад малко преди трагедията твърдял, че „всичко е нормално”. В Бургас пуснаха срещу 5 хиляди адвокат, който се опитал да открадне 60 хиляди лева обезщетение от две деца, чийто баща загинал в катастрофа. Трусовете по високото продължиха за тези, които не са забелязали навреме знака „Стоп”. Списъка с арестанти попълниха главния секретар на Агенцията за българите в чужбина Стефан Николов – заради уреждане на молдовци и украинци с българско гражданство. Един такъв го хванаха тъкмо тази седмица,

с етикета „масов убиец”

Бившият областен управител на Добрич Ердинч Хаджиев и още един директор на дирекция изгоряха заради заменки за над 164 хиляди лева. Внесен беше и обвинителен акт срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев – заради сделки, нанесли щети за над 8 милиона лева. Въпреки това социолозите измериха, че думите на вътрешния министър Цветан Цветанов как "този път държавата ще победи мафията", се приемат за истина само от 29 процента от българите в градовете. Може би защото докато четяхме изявленията на сегашния министър, разбрахме как предшествениците му са вдигнали знак „Път с предимство” пред хора като Поли Пантев и Иво Карамански, братя Галеви, Големия Маргин и Маджо, които се оказаха все нечии ценни спортисти и оттам – сътрудници.  Само за Самоковеца и Малкия Маргин нямало данни. И макар борецът за „Ред, законност и справедливост” Яне Янев да

призова премиера да го разстреля,

като не го иска за опозиция, това едва ли трогна мнозина. Като русенеца Илия Илиев, например, който трябваше да плати 1 стотинка лихва и 3 и 50 за банковия й превод, за да си получи документа, че е изряден данъкоплатец. Или онези над половин милион българи с редки болести, за които държавата не плаща, но пък с които изрази съпричастност на 28 февруари с пускането на 600 хиляди балона. Или други около 100 хиляди, които вече са уволнени, но още не са регистрирани като безработни, защото са избрали сивия сектор. Докато от Икономическия и социален съвет питаха какво прави държавата за малките и средни предприятия, които биха могли да ни измъкнат от кризата, президентът и финансовият министър се разсърдиха един на друг толкова много, че Първанов за пръв поиска министерска оставка. И чак после се събраха да си говорят. Друг министър – образователният, иска пък главите на съставителите на учебници. Защото освен „врабчетата, които

останали да го духат”,

хората на Игнатов откриха още маса прозрения в книжките, с които си образоваме децата. Например – „морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол.» Или – «мандатът на българския президент е 4 години.» И още – «в стихотворението "Зимни вечери" това са вечери, в които е застрашена самата смисленост на живота.» Спираме, преди да довършим житейската смисленост, а и останалото е прекалено страшно, за да бъде цитирано без някой да помисли,

че сме се отдали на сквернословие

Варненското събитие на седмицата, спор няма, е протестът срещу дупките. Горди сме да съобщим, че  дупката-отличничка на Варна – 24 сантиметра, се оказа онази пред нашия телевизионен център, с която ви занимавахме през последните седмици. Но и по-малките й сестри потрошиха достатъчно коли, за да има какво да струпат шофьорите пред общината. След това обаче нещата се завъртяха по кръговото с многото знаци. Варненци си поискаха разговор защо ги няма  нормалните пътища, които им се полагат. После обаче не отидоха на срещата вътре в общината, а продължиха да настояват кметът да излезе навън. Кметът контрира с информация за организаторите, която не би трябвало да е толкова бързо и лесно достъпна. Но пък папката с «общодостъпни» договори така и не я отвори. А за шефовете на асфалтиращите фирми остана време да обвинят днешните автомобили, които са по-тежки от едновремешните и така създавали проблеми и на техните коли, не само на обикновените граждани.

Аз затова не си карам Ламборгинито,

дето ми го подариха приятели, паркирала съм го в гардероба и съм му извадила батериите. А пък накрая от "24 часа" извадиха една публично достъпна справка от „Стройексперт” – според нея за 9 сантиметра асфалтобетон цената е 28 и 53 за квадратен метър. На дребно.  Според варненския кмет обаче нашите дупки са гълтали по 107 лева на квадрат. А новите пътища, които са „сън”, ще струват „милиарди”. Може би и там ще трябва да делим на 3.75. Покрай тези вълнения някак мило и трогателно мина новината от Нидерцимерн в Тюрингия. Общината там

обяви на търг дупките по улиците

Срещу 50 евро всеки може да заяви коя дупка си „купува”, за което при ремонта в асфалта ще бъде монтирана малка табелка с името му. Причината за акцията е, че зимата в Германия нанесе повече щети от очакваното и предвиденото в бюджета и така в Нидерцимерн се появили цели 40 дупки. Всъщност така и

не разбрах какво не им харесвате на улиците във Варна

Ето, ще си имаме първи български екипаж на рали „Дакар”. И четиримата са варненци.