Ако Първанов прибираше 10 % комисиона от сумите, които е пожелавал от бюджета без бизнес план за набавянето им - със сигурност щеше да е поне мултимилионер. Почти два мандата на президента преминаха в новогодишни обръщения и просия за всичко, за което имаше повод да се проси – от детска благотворителност до енергетика и отбрана. Само за битовите условия на мечките в зоологическата градина президентът още не е искал по-голямо финансиране. Но му остават две години да впечатли и тях със социални послания. Какви пари успя да заработи Първанов от медийното си лобиране, не е ясно, защото никога не е показвал счетоводния баланс на реално изпросеното. И едва ли някога ще го разсекрети, тъй като ще издаде голямата си тайна - че в президентската професия трудно се открива полезен смисъл. 

Саркастичен намек за комисионите на Първанов е нелош начин за измъкване от неудобен въпрос във вечерно шоу. Но има и друга, много по-сериозна математика за приноса на президента към милиардерското дело. Учебникът за тази математика е издаден в началото на 1997 г., когато Първанов току-що е избран за председател на БСП. Хиперинфлационното време е известно в обществената памет като Виденовата зима, което не е съвсем справедливо. Защото още в края на декември’96 Виденов е подал оставка като премиер и лидер на партията при курс 700 лева за един долар. Курсът се запазва до 10 януари, когато вече оглавяваната от Първанов БСП демонстрира намерения да състави ново правителство. Инатът й изкарва хората на улицата в продължение на 25 дни, през които политическата нестабилност започва да обменя долара за 3000 лева. Единствените печеливши от рекордния курс са кредитните милионери, чиито заеми в българска валута стават в пъти по-малки за връщане. Техните следи през годините се заличават, а в историята с големи инфлационни букви се записва името на Виденов. Кулминацията на подмяната беше достигната последния 4 февруари, когато Първанов представи върнатия от него и от Николай Добрев мандат с клишета за нечовешка доблест и национална отговорност. 

Исторически нахално е в условията на хиперинфлация да се вменява свръхморал на провалена партия. Която е отказала да управлява, но не доброволно, а след продължителен инат. Неговото времетраене напълно е унижощило доходите и спестяванията на мнозинството, но се е погрижило за малцинството милионери с общи кредити за милиарди. Техните добре защитени интереси ще открием в повече икономически досиета на прехода, които Първанов настоява да се отворят. Но той едва ли иска точно това. Той всъщност говори както винаги по принцип и както винаги не се разбира какво конкретно иска. Усеща се обаче, че иска да размести обективния календар на близкото минало. Според който президентът и Добрев са най-заслужилите кръстници на кредитните спекуланти, но зимата на тяхното финансово задоволство продължава да е кръстена на Виденов. Няма доказателства Първанов да е забогатял от инфлацията. Но е доказауемо, че с действията си начело на БСП е допринесъл за благоденствието на постсоциалистическите милионери. Те вероятно продължават да са му благодарни и да го споменават с мили думи. Но никой друг не е длъжен да бъде пресаташе, целуващо при всяка възможност задника на президента. 

„Знаем как стават нещата, те са част от сценарий, това е подготвена атака.” С подобен речников запас може да се разкава за Виденовата зима. Ще се изненадате обаче, че думите за последен път са произнесени от самия Първанов. С тях той тълкува отказа на Дянков да се закълне в децата си, че президентът не е млад милиардер. Бившият агент Гоце не може да повярва, че не всички действия и реплики са резултат на сложен конспиративен план. Понякога те се случват или произнасят случайно особено ако авторите им не са възпитани в добрите ДС традиции. В следващото шоу здравният министър може да бъде попитан дали президентът е млад сифилистик. И той да отговори, че не е млад, но за друго не може да гарантира, понеже не е виждал изследванията му. Това ще означава ли, че пак има сценарий срещу доброто и неопетнено име на Първанов. Означава ли, че всеки, проявил безстопанственост към имиджа на президента, тряба да напусне работа по негова препоръка. Означава ли, че забравянето на историята от зима’97 трябва да е правопропорционално на самозабравянето на нейните герои.  

Първанов разполагаше с добра възможност да изчисли реалния си рейтинг. Срещу милиардерските подмятания трябваше да покаже последната си декларация за доходите. И ако се намерят хора да повярват на скромното му състояние в нея – значи ще се намери и електорат за следващата му политическа кариера. В края на президентските си години Путин също имаше подобна имуществена ситуация, но в много по-грандиозен мащаб. Пред държавата той беше декларирал малка квартира, парче земя, две раздрънкани лади и 200 000 долара. Вестник „Гардиън” обаче се ангажира с твърдението, че руският президент е най-богатият човек в Европа с 40 милиарда долара в акции на „Газпром” и на още няколко държавни концерна. Световното обществено мнение тогава предпочете да се довери повече на пресата, но това не попречи на руското да гласува за оставането на Путин в политиката. Така че съмненията за необясними милиарди невинаги означават край на една VIP кариера. Нейното продължение зависи от местния манталитет. В Европа и САЩ политиците и бизнесмените задължително са две различни социални групи. За разлика от Русия, по чийто модел досега протичаше и bg преходът. Но за времето след него въобще не е сигурно, че ще изтърпи заличаването на разликите.