Днес жените имат равни с мъжете икономически, политически и обществени права, но само преди век нещата са стояли по съвсем различен начин.

Нежният пол дълго се е борил да си извоюва правата и свободите, на които се радва днес.

В началото на XX век в Ню Йорк лидери на женското движение, като суфражистката Сюзън Б. Антъни, и социалистката Маргарет Сангър упорито пропагандират за равенство на половете и избирателни права за жените. Безбройните протести, бунтове и скандали разтърсват вековните табута и предразсъдъци. Тук се появява, след емигрирането си от Русия, една от първите популяризаторки на контрацептивите и свободната любов – анархистката Ема Голдман. Ема има огромно идейно влияние върху известния бохем - писателя Хенри Милър.

В Харлем в мъжките клубове пламенни социалистически и феминистки речи произнася 16-годишна Елизабет Хърли Флин. Много скоро момичето е арестувано за първи път – "за произнасяне на реч без разрешение". Заедно с баща си тя влиза в затвора.

Неуморната негърка Луси Парсънс, която е анархистка, обикаля цяла Америка произнасяйки речи в защита на правата на работничките. Луси е преследвана, речите й забранявани, била е следена от стотици шпиони. Чикагската полиция арестува Луси Парсънс и двете й деца по време на изпълнението на смъртната присъда над съпруга й (заради анархистката му дейност). Един полицай казва за радетелката за правата на жените, негрите и работниците: "Тази жена е по-опасна и от хиляди бунтовници". В класовите и полови битки се слага начало на феминисткото движение, което превръща деня 8 март в исторически и извоюва възможностите, които имат днес жените.

На 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън се провежда демонстрация на разгневени жени, основно работнички, с искания за увеличаване на заплатите, подобряване на условията на труд и въвеждане на избирателни права за жените. Две години по-късно, през 1910 г. на Международната конференция на жените социалистки в Копенхаген е предложено денят на жената да се отбелязва като Международен ден за солидарност с трудещите се жени в борбата им за техните права. Сред инициаторите е и Клара Цеткин, лидер на германските леви. В конференцията взимат участие 100 жени от 17 страни. Първият Международен ден на жената се провежда на 19 март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и много други европейски страни – по предложение на немските жени (през 1848 г., на 19 март пруския крал обещава да даде на жените право на глас, но не го прави). Повече от 30 хиляди души взимат участие в манифестациите. За това събитие пише и Александра Колонтай, която е автор на една от първите книги за Международния ден на жената.

До началото на Първата световна война в Европа на 8 март вече се провеждат манифестации и демонстрации на жените. В патриархална Великобритания мъжете дълго време не признават празника и той започва да се отбелязва ежегодно едва след Втората световна война.

До 1916 година в САЩ също не е бил признат статуса на международен празник на тази дата. Отбелязван е нередовно, а към края 30-те тя е почти забравен. В Америка жените получават равно с мъжете право на глас едва през 1920 г. 

Към края на 60-те години на ХХ век с вълната от студентски бунтове, младежкия протест и възраждането на феминисткото движение, с неговото практическо и идейно развитие и радикализъм, празникът е възобновен. 8 Март се възражда в Европа с лозунга – „Международната борба за права на жените”. Този ден малко по малко започва да се отбелязва в повечето западни страни, а през 1975 г. - световната година на жената,  е включен в списъка с официално признатите от ООН празници.

В Русия празникът се ражда в средите на жените дейци на радикалното социалистическо движение. За пръв път е отбелязан в 1913 г. и внесен отвън от Александра Колонтай. Най-големите демонстрации са се състояли на 8 март 1917 г. (23 февруари – по стар стил). През тези дни, известният социолог и обществен деец Питирим Сорокин, е записал в своя дневник, че ако бъдещите историци търсят искрата, запалила Февруарската революция, те ще я намерят сред тълпите гладуващи жени, които обръщали трамваите и разрушавали лавките по своя път, искайки хляб и сельодка.

Революцията в Русия е дала свобода на женското движение, разкрепостяването на жената в битовата и сексуалната сфера и правото й да участва в общественото управление. Организираните женски отдели са помагали да се решат немалко проблеми на жените - от неграмотността до детските градини, трудоустройството и повишаването на квалификацията. Жените стават все по-образовани и независими, правят кариера, придобиват самостоятелност и самочувствие.

Днес, през 2010 г. 8 март е Международен ден на жената, колежката и майката. Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои държави денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени.

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Сърбия, Словения, Словакия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Унгария, Черна гора, Виетнам и др.

Мъжете подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. В училище децата обикновено подаряват подаръци на учителките си.

В Италия, Русия и Албания по традиция мъжете подаряват жълти мимози на дамите.

В някои страни като Португалия, вечерта на 8-ми март дамите празнуват в женска компания.

В Полша всяка година на този ден в големите градове се провеждат феминистки демонстрации.

В Румъния и Камерун не е официален празник, но все пак се отбелязва.

През 2005 г. на конгрес на Британския съюз на търговците изненадващо се приема резолюция, настояваща Световният ден на жената да се признае за официален празник в Обединеното кралство.

В някои страни националният ден на жената се празнува на други дати - 18 Юли в Монтевидео, на 9 август в ЮАР, на 13 август в Тунис, на 14 ноември в Колумбия и т.н.

Днес женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните инициативи (www.internationalwomensday.com). Много организации и правителства по цял свят подкрепят деня на жената.