Кандидатите за работа няма да плащат такси на фирмите посредници, обещават последните промени в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), гласувани от парламента в края на февруари 2006 г.

Каква обаче е действителността в повишения градус на кризата през 2010 г., когато едни от най-дългите опашки се извиват не пред сергиите с осмомартенски карамфили, а пред агенциите за подбор на персонал и бюрата по труда?

„Повечето от частните трудови борси любезно ти прибират парите и те пращат да чакаш вкъщи до ... друг път”, разказва Ваня Павлова от Варна, която вече четвърти месец се опитва безуспешно да си намери работа. Фирмата, в която е работила като секретарка, обявила фалит и прекратила дейността си. Ваня попада в офиса на агенция за подбор на персонал, след като кандидатства по обява в известен сайт. Още на десетата минута, паралелно с попълването на документи, се разделя с 20 лв., отбелязани в издадения фискален бон като „други”  и обяснени от служителката в агенцията като „такса за годишна регистрация”. 

Три месеца по-късно никой от служителите в агенцията не я е потърсил, за да я информира за резултата от проведеното набързо интервю, нито пък, за да й предложи друга оферта за работа.

Извън неосъществената услуга в конкретния случай, има поне още два факта, които будят учудване от нормативна гледна точка. Вярно е, че до преди три години частните трудови борси имаха право да изискват до 50% от първата заплата на човек, назначен с тяхна помощ, плюс еднократна такса за обработка на документи. Но днес, според Агенцията по заетостта (АЗ),

ако посредник събира пряко или косвено, наведнъж или на части каквито и да било такси или комисиони от търсещите работа, то той работи незаконосъобразно

Казусът на Ваня, който съвсем не е изолиран случай, сочи друго. Явно има как промяната в закона да бъде заобиколена и да провокира гъвкаво преминаване към печалба от оборота. Средно по десет човека регистрирани на ден (а във време на криза те са доста повече) означава 200 сигурно заработени лева, без да се полагат специални усилия.

Посредническата дейност по време на криза може да се окаже доста печеливш бизнес и защото паралелно с въпросната „такса други” препоръчително, но на практика задължително за достигане до мечтания работодател, е преминаването през курс за допълнителна квалификация. Обикновено организиран от агенцията. Той също се заплаща, но не гарантира подписване на договор за трудови правоотношения. 

Отново в закона четем, че за остойностяването на труда си частните консултанти,

следва да се договаря свободно само с работодателите,

които обявяват свободни позиции. Не можем да не си зададем въпроса дали това изобщо е част от дейността им напоследък, след като е видно, че масата от агенциите набират офертите си от интернет борсите и вестникарските обяви. Нещо повече, с цел довеждане на хората до офиса си, дори сами публикуват несъществуващи обяви, твърдят потърпевши.  А ако все пак се договарят с едната страна, с какво право таксуват другата?
Промените в ЗНС целят повишаване качеството на услугата, но фактите са следните: работодателите са засипани с кандидати и на практика нямат нужда от посредник. Посредниците събират никому ненужна база данни от вакантни наемници, а „усилията” им се спонсорират от същите тези наемници. Да му мислят безработните, които вярват, че  след като си си платил, друг ще им свърши работата – да им намери работа!