На около 65 мили от българския бряг в морето са се излели 11 хил. тона нефт. Вълнението е 2-3 бала, вятърът тласка петното към Варна. Това беше страховитият сценарий на учението за "противодействие на разлив на нефтени петна в морето", проведено днес във Варненския залив от Министерството на транспорта и Изпълнителна агенция "Морска администрация", съвместно с Европейската агенция по морска безопасност (EMSA).

Фоторепортаж »

Как реагираме в такава ситуация?

След оповестяване на инцидента и сформиране на щаба за действие от българска страна, се прави въздушно обследване на инцидента. За целта притежаваме хеликоптер МИ-14, който се вдига от Варна. След това се мобилизират ешалоните и се изготвя прогноза за разлива. Има два варианта: справяме се сами с проблема или търсим помощ от съседни страни. Ако стане ясно, че и тогава няма да можем да предотвратим екологично бедствие, обръщаме се към European Maritime Safety Agency (EMSA).

В България все още нямаме кораб, който да е снабден с техника за борба с нефтени разливи. Нашата техника се ограничава до нефтосъбирачи, които могат да действат в близост до брега при спокойно море. От Морска администрация се надяват скоро да бъде закупен специализиран кораб за противодействие на нефтени разливи. Дотогава разчитаме на EMSA.

Нейният кораб "Санта Марина" е дислоциран в Малта. "GSP Орион" се намира в Констанца. И двата плавателни съда сега са тук, за да помогнат на България. Какво правят? Те са снабдени с последна дума на техниката за заграждане и изпомпване на нефтени петна от морето. Имат т. нар. ръкави, които се пускат и отсяват нефта от водата. При лошо време или през нощта, корабите са снабдени със специални радари, които сканират повърхността на морето и така локализират нефтеното петно. Единият от начините за почистването му е с ръкави. Вторият - с бонозаграждение. Това е съоръжение за локализиране на нефтеното петно. Лошото при него е, че за да се вкара в експлоатация, е необходим час и половина. Спусне ли се бонозаграждението, във водата се потапя скимър - голяма помпа за източване на нефта от морето. Капацитетът му е около 350 куб. на час.

При реален инцидент корабите на EMSA минават изцяло под наше командване. И друго: тъй като всичко е свързано със средства, цената на една такава операция се калкулира преди, а не след изпълнението й. В България има фонд, който осигурява тези средства.

За щастие всичко това е учение. То идва да ни покаже и в същото време да ни успокои, че един ден няма да ни споходи екологична катастрофа. През 2003 година е създаден Черноморски авариен план. Целта му е да се предотврати опасност от разлив на нефтени петна. За пример се дават корабите "Ерика" и "Престиж". Първият разлива около 20 хил. тона нефт край френския бряг през 1999 г. Другият - 63 хил.  тона край Испания.

Учението днес трябваше да се проведе в открито море, но заради лошите метеорологични условия това стана във Варненското езеро. Хеликоптерът МИ-14 не излетя, за да се облекчи бюджетът на учението. Пред медиите бяха показани наглед как действат двата кораба - "Санта Мария" и "GSP Орион". През останалото време, когато не участват в учение и не са пратени на реална мисия, корабите изпълняват нормални търговски задачи.

За нас остава надеждата, че докато си набавим собствен кораб за реагиране при нефтен разлив, „Санта Мария” и "GSP Орион" ще са все така наблизо.