Може би всеки родител би се гордял детето му да има такъв стремеж към знания и образование. Но това момче не е като връстниците си, то няма време за детство, никой не му дава джобни, никой не му купува подарък за рождения ден и няма с кого да седне на тържествена трапеза на семейните празници. Той е кръгъл сирак, ученик е в 12 клас и работи 4 дни в седмицата, за да може да си плаща сметките и да има покрив над главата си. Той няма време за детство! Има само мечти и вяра в доброто на хората.

Той не проси, притеснен е, че се налага да разкаже тъжната си история. Не търси съжаление, а подкрепа, за да осъществи амбициите си. Той иска само да учи. Той е Радостин и е на 18 години.

Ето какво пише 12-класникът: "Имам нужда от помощ. Не знам към кого да се обърна - няма никoй до мен. Може да изглеждам като просяк - но да, стигнах до тук, само защото искам да успея. Искам да кандидатствам тази година в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но предварителният изпит там е 120 лв. (искам да следвам право), които аз няма откъде да дам, защото трябва да спра да ям, или да си плащам сметките за ток, за да мога да ги отделя".

Животът на Радо е борба за оцеляване всеки ден, няма време да мечтае за нов компютър, или за iPod, както връстниците му. Това дете няма възможност дори да отиде на бала си, сумата е абсолютно непосилна за него.

"Ученик съм в 12 клас на 26-то СОУ "Йордан Йовков" София. Аз съм кръгъл сирак - родителите ми починаха преди 2 години. Майка ми от спукана язва, а баща ми от рак на белия дроб след тежка борба с болестта. Живея сам. Имам братовчед, който е на 22 г. и живее заедно с приятелката си в дома на родителите й. Имам и брат, за когото научих преди 2 години - след смъртта на родителите ми, от документ за наследници. Него го познавам, но отношенията ни са обтегнати и не поддържаме никакви контакти. Живеем в два различни свята. Имам и две сестри, за които не знам абсолютно нищо и никога не съм виждал. Други роднини нямам. Оправям се съвсем сам - сам си готвя, сам си пера, сам си чистя и сам си плащам сметките. Живея в общинско жилище - собствено нямам", разказва живота си Радостин.

Той изпратил писмото си до сайта www.save-darina.org, който помага на тежко болни деца и родителите им, търсещи лечение за рожбите. Преди да ни предоставят историята на Радо с молба да я направим достояние на колкото се може повече хора, доброволци на сайта я проверили - те отишли в училището на абитуриента и разговаряли с учителите му. Сами се уверили, че положението му не е преувеличено: младежът дори спестил част от трагичната си семейна история и подробности от тежкото си ежедневие. Нещо повече - оказало се, че съученичка на младежа също оцелява сама след като е загубила родителите си. Сега момичето се чудело откъде да намери 150 лева за сметка за ток, въпреки че изкарала цяла зима без да включва печка, за да пести.

"Не мога да се справям сам. Няма как, а и вече нямам сили... Животът ми е повече от ужасен. Може да изглежда нахално, нагло или както искате го наречете, че прося и се изповядвам на хора, които не познавам, не ме познават, че дори и не съм виждал. Но няма към кого да се обърна...", пише ученикът.

Той вярва в добрината ви, ние също. Save-darina.org и ВарнаУтре се присъединяват към трогателната му молба за шанс в живота.  "Нямам сили, а мечтите и целите все повече почват да ми убягват. Моля ви, помогнете ми".

Който може да помогне, нека се свърже с редакцията на ВарнаУтре на е-mail [email protected] и телефон 052 601 399 или с доброволците от сайта на [email protected].

Знаем, че историята е трогнала и вас! Не става дума за тези 120 лева, нека съберем средства, за да му подарим бал - всяко дете трябва да празнува на този ден! Той не моли за това, но ние вярваме, че го заслужава! Благодарим ви!