Избрани Новини
Морето префасонира плажната ивица
Като изкормени изглеждат летните плажни дискотеки по крайбрежната алея.
Вълни, високи по 2-3 метра, почти отнесоха плажната ивица през последните няколко дни. Морската вода продължава да залива крайбрежната алея, а буните буквално са под вода, тъй като ги връхлита вълна след вълна. Въпреки това и в тези сурови зимни дни по брега се срещат ентусиасти излезли на зимна разходка. Повечето обаче са оборудвани с камери и фотоапарати. Снимат ли снимат... и като се приберат качват кадрите в най-популярните сайтове за обмен на видеоклипове и снимки. Гледката си заслужава.
Фоторепортаж »
Асфалтираната от концесионера на плажната ивица алея е покрита с пясък, камъни, дървета, железа и всякакви боклуци, които морето е изхвърлило на брега. И навсякъде е застлано с мокър пясък, много пясък. Разпръснатите по пътя камънаци са от онези, които трябваше да предпазват брега от прилива. Явно не са издържали на яростта на вълните. Стабилни се оказаха само старите тетраподи, които са поставяни още по тоталитарно време. Те от десетки години се противопоставят на водната стихия и то успешно. Новите предпазни канари, докарани незнайно откъде, вече са жалка картинка. Да му мисли концесионерът на плажа. Плаж ли? Май в момента няма такъв. Пясъкът буквално се е изпарил на много от местата, където туристи опъваха хавлии и забиваха чадъри през лятото. Вълните буквално са "метнали" плажа върху асфалтовата алея. Друга част от пясъка вероятно е погълната навътре в морето. Има и любопитни промени – вълните са прехвърлили много пясък от северната страна на втора буна върху южната. Ако нещата останат така, през идващото лято там ще има нов мини плаж.
Любители на екстремните усещания обаче изобщо не чакат лятото, а щурмуват бурното море още на момента. Поне така изглежда на пръв поглед – младо момче бяга по втора буна под вълните, които я заливат и помитат всичко по пътя си. Младежът е упорит и успява да се пребори със стихията. Облечен е само с къси гащета и тениска, въпреки че температурата е съвсем малко над нулата. Целият мокър притичва до плажа и от там се хвърля в бурната вода. Плува към буната, но вълните го изхвърлят обратно на брега. Питаме го дали редовно се подлага на този риск или това е само моментна приумица. Тогава става ясно, че младежът е неадекватен – говори несвързано, като че ли търси нещо или някой и изобщо не разбира какво го питат: „Няма го, къде е, няма го!“ След опит да бъде завързан някакъв разговор става ясно, че момчето търси... Левски. За съжаление обаче не го познава. И започва та пита хората около него знаят ли кой е Левски и къде е. Без да дочака отговор, мокър до кости и полугол, младият мъж се отправя по алеята към трета буна. Всякакви опити да бъде вразумен са напразни. Екипът на ВарнаУтре веднага подаде сигнал на тел. 112. От там обещаха да изпратят екип да се погрижи за младежа.
На рибарския плаж или по-точно на някогашния рибарски плаж, защото такъв отдавна няма, картинката е доста тъжна. Вълните са съборили базата на сърфистите от клуб „Лазур“. Спортистите са разбили тухлената стена от към алеята, за да могат да влязат в помещението и да приберат по-ценните вещи, екипировката, и разбира се, сърфовете. Товарят ги в микробус и нямат представа какво ще е бъдещето на клуба им, чиято база беше на това място през последните 30 години. Сега постройката изглежда като бомбардирана – морето дори е съборило каменните платформи пред нея. Популярната лятна дискотека в съседство обаче си е здрава и цяла. Същото се отнася и за капанчетата по алеята, по които не се забелязват сериозни поражения.
Най-зле изглежда алеята пред летните дискотеки и ресторанти, които от години са окупирали старите бани и съблекални по централния плаж. Всъщност алеята там би трябвало да е най-защитена от вълните, тъй като от плажа я разделя стена висока няколко метра. Асфалтовата настилка обаче е почти разбита и навсякъде са разпръснати пясък, дървета и много боклуци. Всъщност алеята в този участък повече прилича на кална локва, отколкото на място за разходки. Самите дискотеки пък са като изкормени. Все едно е минал тайфун. От крайбрежната стена и старите съблекални и бани пък е останал само грозен каменен скелет, по който стърчат ръждясали „подобрения“, правени от собствениците на дискотеките. Това е останало от някогашния архитектурен паметник на културата - тъжна, мрачна, призрачна картина, каквито обикновено се раждат в главите на футуристични холивудски режисьори. За това обаче не е виновно морето, а онези, които са позволили съблекалните да станат нощни барове, но това вече е от друга опера.
