Импийчмънт! Не знам как е при вас, но аз тази дума я асоциирам с един единствен човек – Бил Клинтън. И разбира се най-прочутата свирка, която му извъртяла Моника Люински в Белия дом. Тази жена пък за цял живот ще си остане прочута само с това. Та, за това се сещам, когато някой спомене думата импийчмънт.

Иначе в буквален превод от английски, тя означава обвинение и дискредитиране. Всъщност това е процедура, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност висш представител на властта за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт невинаги означава отстраняване от длъжност - това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право. Тоест само първата стъпка за евентуалното отстраняване. Следва гласуване от законодателния орган, чрез което се решава дали подведеният под отговорност да бъде отстранен от поста.

В САЩ двама президенти са били подложени на импийчмънт, като и двамата са признати за виновни от Камарата на представителите, но след това Сенатът ги оправдава. Първият е Андрю Джонсън, през далечната 1868 г. Той е оправдан от Сената само с един глас повече в негова полза. Вторият разбира се е Бил Клинтън, на 19 декември 1998 г. е обявен за виновен от Камарата на представителите по две от обвиненията – за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. През 1999 г. обаче  е оправдан от Сената.

Обвиненията в лъжесвидетелстване са повдигнати във връзка с показанията на Клинтън за връзката му с Моника Люински, дадени по време на съдебния процес за сексуален тормоз, започнат от бившата щатска служителка от Арканзас – Пола Джоунс. По делото с нея пък е постигнато споразумение за 850 000 долара.

Съжалявам, ако съм досадил с тези факти, но дори и така сбито историята с Бил и Моника, която обиколи света десетки и стотици пъти, си е нтересничка. Вярно, Клинтън не бе подложен на публично унижение заради това, че са му правили свирка, а за това, че е излъгал, докато е давал показания под клетва по делото за сексуален тормоз. Но в историята останаха свирката “Люински” и импийчмънтът, а не толкова самото дело. Що народ спечели купища пари от тази история. То не бяха пури, секс кукли и прочие атрибути с марката “Люински”...  че жената и биографична книга издаде.

Да видим какво става у нас, тъй като тук напоследък усилено се говори за импийчмънт на президента Георги Първанов. На пръв поглед историята е постничка – някаква си стенограмка, която президентът публикува след разговор с финансовия министър. Нищо скандално няма в нея освен, че единият е подготвен за разговора, а другият не е. Дори и бизнес не може да се развърти от тази стенограма, както стана с пурата на Моника в САЩ. Къде е скандалът, биха казали американските братя пуритани. Не съм много вещ, но родната препирня сякаш потъва в юридически казуси. Иначе на всички е ясно, че Симеон Дянков беше унизен, а Бойко Борисов прие това все едно, че Първанов лично му го е забил... ножа в широкия гръб. И хайде, юруш на импийчмънта. Чакайте бе, хора! Не защитавам Първанов, нито пък бих застанал на страната на Дянков и Бойко. Всички те са ми еднакво безинтересни. Но пак питам – къде е скандалът? С едно звукозаписно студио в президенството ли искате да ни минете само. Я дайте нещо по-пиперливо. Какво ли? Пак ли да напомням от къде тръгна импийчмънтът на Клинтън. Защо ние българите трябва да гледаме пошъл спектакъл с някаква си постна стенограмка. Да не би да сме по-некачествен материал от американците, на които им беше предоставен на тепсия цял еротичен сериал. Ей това е скандал, а не някакъв си разговор в президентството, пък бил той и публикуван.     

Обаче трябва да си призная, че акцията на президента със стенограмата, както и самото й съдържание ми напълни душата. Много спецове я определиха за сериозен ПР-гаф на президента. Мисля че тези хора бъркат сериозно или просто това им се налага от работата, за която им плащат. През последните години много се говори за това колко успешен бил ПР-а на Бойко Борисов. Поне за мен, акцията с президентската стенограма разби на пух и прах тези илюзии. Сравнена с което и да е пиарско изпълнение на премиера, тя изглежда като пилот от Формула 1, който прелита с болида си по пистата, покрай строителен работник бутащ ръчна количка. Или с други думи, вероятно Бойко се е почувствал като муха, кацнала на опашката на крава, която кротко си пасе край магистралата, по която профучава Първанов зад волана на ферари.

Мога и още сравнения да нахвърлям тук, но мисълта ми е, че президентът удари Бойко със стил и класа. Подобни добре изпипани предварително постановки, до сега не бях виждал в българската политика. Мислех си, че такъв висш пилотаж се случват само по  американските филми за Белия дом и неговият стопанин или мераклията за стопанин. Това съвсем не означава, че Първанов е някакъв герой и е постъпил много достойно, справедливо или още по-малко пък държавнически. Напротив! Просто се изкуших да сравня ПР похватите на двамата първи мъже в държавата. Ако се чудите къде е мястото на Дянков в тази история... да, между чука и няковалнята или по-точно винаги от към е... ната страна. Дори и това сравнение обаче не може да възкачи нашия импийчмънт до висотите на американския. Тоест Първанов и Дянков не могат да се мерят с Бил и Моника. Това е! Кофти материал – кофти импийчмънт.