- СЕМ, реши, че тази година ще приеме календар на обществено значимите събития и мерки за свеждането им до електората, а Парламентът два пъти отказа да ни направи съпричастни на изявите на финансовия министър в залата. Колкото до бюджетните дупки, вече е ясно, че здравето май ще ни излиза с още два процента по-скъпо. Е, засега на простосмъртните, за държавните служители умуват, а за тези, за които плаща държавата промяна не се предвижда. Увеличението дойде ден след като личните лекари, в началото на март, попитаха какво става с парите им последните три-четири месеца. С новата вноска здравната каса 

ще може да похарчи 300 милиона допълнително, 

за които никой не вярва, че ще подобрят здравното ни обслужване. Прогнозите накратко – още по-малко хора ще си внасят парите за здраве, сивият сектор ще спечели още предимства и поддръжници, а пациентите засега получават само новини за увеличени доплащания от собствения им джоб. И обясненията на вицепремиера Дянков, че са избързали с вдигането на вноската заради 

"голямото нетърпение от страна на пациенти 

и работещи в здравеопазването заради недостатъчното средства и стремежа за увеличаване на качеството". Единственият положителен ефект засега е, че след седем месеца като нарушител на законите самият вицепремиер си погаси задълженията към здравното осигуряване в България. Пипер в темата добави социалният министър. Тотю Младенов предложи съкратените от малките болници да отидат да работят в СПА центровете, та предполагам сега старците от ония забравени села по цял ден мечтаят как с новите си, увеличени вноски ще ходят пак при същия фелдшер, обслужвал десетината им махали, но заедно с меренето на кръвно вече 

ще получават и педикюр в перлена вана. 

Фармацевтите, и те намериха начин да ни бръкнат в джоба – с идеята да има фиксирани крайни цени на лекарствата и такса за обработка на рецептите. Дежурните аргументи са „в Европа е така” и „при нас е най-евтино”, но те отдавна не карат българина да пада възнак от възторг и да се съгласява с всичко. Таксата била, за станел аптекарят консултант на пациента, а не продавач на лекарства. Пък ние си мислехме, че това му е част от образованието и трудовата характеристика. Поредната реанимация имаше и и на идеята за такса „електромер”, 

този път под името такса „мощност”. 

Монополистът EVN я поиска от държавния регулатор, другите двама го подкрепиха, както и държавата, в лицето на регулатора, призван да ни брани от безумни идеи. Ако бъде приета таксата „мощност”, всички ще даваме пари на монополистите, независимо дали ползваме тока им, за да им възмездим направените разходи, които май вече са включени в цените на тока, преноса, включването, изключването и всичко останало, заради което можем да се завием с касовата бележка. На този принцип очаквам за вегетарианците да се въведе данък върху месото, което ядат другите, въздържателите да плащат част от акциза на алкохола, а можем и всички 

дружно да се самообложим с такса ОНДМ – 

„от нас да мине”. Пенионерите също ще се включат солидарно.  Който от тях работи, вече да плаща данък и върху пенсията си – това обмислят данъчните, бизнесът и синдикатите. Логиката е, че плащането на пенсии за сметка на данъците товари държавата, затова пенсиите трябва да идват почти изцяло от вноски. Ако ви звучи познато – маса експерти го обясняват от почти 20 години, но тъй като така държава ще загуби възможността да „дава” на пенсионерите, експертите никой не ги чува, а сега е намерен поредният авангарден финансов ход, който хем оставя държавата като благодетелка, хем заобикаля личните вноски. Но пък, нали е криза, и някои хора нямат пари и ги заработват с контрабандата на цигари, много е вероятно драстично, не, не да се увеличат - да се намалят глобите за контрабанда на цигари... Съдружниците и собствениците на търговски дружества се разминаха на косъм да се осигуряват по два пъти, като едната вноска е върху сума, която не получават – нито по договор, нито под масата, нито хипотетично. След бурята от негодувания НАП преосмисли въвеждането на революционния подход 

«плащаш за това, което не получаваш», 

което обаче едва ли ще стане с тока. Иначе прогнозите за парното са за увеличение с поне 10 процента, а при винетките идеята е те да отпаднат, колите да се следят с чипове и да се плаща за всеки изминат километър. Има известна логика – държавата ще задоволи все по-изгарящата я страст да знае всичко за нас, а за пътищата – няма смисъл да ги делим на републикански и други при положение, че всичките изглеждат еднакво. Но пък депутатите си замразиха заплатите. Вярно, след два часа разговори на висок тон и след напомнянето на председателката, че 

вече достатъчно са се изложили, 

но избраниците ни решиха, че популистко или не, но спират да си увеличават заплатите на фона на статистиката, която всеки месец дава все по-лоши икономически резултати. Само дано не излезе прав доцент Иван Тодоров, който прогнозира, че намалените официални доходи просто ще увеличат тези, които идват от рушвети. Каквото и да правят със заплатите си обаче, депутатите трудно ще отговорят на въпроса: „какво стана с предизборните обещания”. Защото, ако си спомняте, мнозина българи този път гласуваха не за цвят, а за обещания. А те бяха намаляване на данъчно-осигурителната тежест, опростени правила за бизнеса, а също – че 

ще “оставят парите на хората и бизнеса”. 

Ако вярваме на анализаторите на «Ройтерс», и те са забелязали, че обещаното и изпълненото все повече стават успоредни прави без шанс да се засекат някъде в бъдещето. А, да. Тази седмица държавните мъже се замеряха със стенограми и извинения, а теориите за конспирация избуяха. След като демонстрира странно чувство за хумор, финансовият министър обиди президента на възраст и имотно състояние, опитът му за извинение беше превърнат в групов словесен линч, сервиран с удоволствие на медиите, вицепремиерът обави, че президентът е започнал война между институциите и всички подеха звучната българска дума «импийчмънт». Свалянето на президента изисква повече гласове, отколкото управляващите могат да съберат, а следващият в списъка е вицепрезидентът Ангел Марин, който побърза да обогати фолклора с питането: «Няма да има избори, аз ще стана президент. 

Мен повече ли ме харесват?” 

След нехарактерна словесна кротост премиерът Борисов, явно като си спомни с умиление как Силвио Берлускони му мереше гърба с педи, обвини Първанов, че е забил нож в същия този гръб. Отговорът на президента дойде днес, след финтове на дребно с телевизионното време. Извън неодобрението за новата здравна вноска, отхвърлянето на идеята за импийчмънт и мрачните прогнози за края на кризата, Георги Първанов заяви, че от антикризисни мерки „на парче” полза няма, както и от войни между институциите, а главното е да знаем 

къде искаме да стигнем и как да го направим. 

Иначе казано – да имаме така наречената визия, за която ние питаме от около 20 години, но още нямаме политик, който да ни е отговорил. Иначе през седмицата премиерът също така ни заплаши, че си носи оставката в джоба. „По-тежки месеци не е имало от войната насам”, заяви още Борисов. Коя точно война така и не стана ясно, а и никой край премиера не попита. Може би всички са наясно, че е тази, която ние губим. И сега всички чакат 

поредното цунами в политическото блато 

да стихне. Варна също влезе в новините тази седмица – на туристическата борса в Берлин някой пооплете конците и организира тази година старт от Формула 3 в града. Всъщност е GT3 и ще след една или две години, но по-интересното е друго. Кметът Йорданов вече обяви пред ВарнаУтре, че особено внимателно – на поне 28 сантиметра дълбочина, ще се асфалтира пред Двореца на културата и спорта, защото трасето на състезанието ще минава оттам. Вероятно първата мисъл, която ви минава, е за 

причиняване на разни лоши неща на кмета. 

Но може би е по-добре да прегърнем здраво идеята и да влезем в сговор с организаторите, така че трасето просто да мине през целия град. Защото кметът каза и друго - 864 километра е уличната мрежа във Варна, от тях са ремонтирани само 50 километра. Останалата част не е асфалтирана повече от 20 години. не знам в какво състояние е тази част, дето не е ремонтирана от 20 години. Знам обаче, че улицата пред Телевизионния център само през 2006-та година 

претърпя три ремонта – 

през май, през септември и през октомври. А през януари тази година точно тук измериха най-дълбоката дупка в града – 24 сантиметра. Толкова беше преди ремонта, горе долу пак толкова стана и десетина дни след ремонта.