Людмил Младенов е собственик на малка фирма. Представител е на известна марка лепила, свързани със строителството. Правил е добър оборот. До скоро. Кризата го заварила на следния хал: с кредит, неизплатени задължения от фирми и партньори и липса на оборотни средства.

Калоян Попов е собственик на сервиз. От онези, които плащат официална заплата, реални осигуровки на работниците си и на всичкото отгоре ги пускат в законен отпуск. Не е от онези несъществуващи официално сервизи в затънтени квартали, където думата осигуровки и данъци се търсят в речника с чужди думи. При тях каквото се изкара, всичко отива в джоба.

В типично медиен стил сега трябва да кажем, че средният бизнес е пред колапс, че държавата цеди до дупка това звено от социалната система, за която, всички знаем, е гръбнакът на икономиката. Но каква полза от цифри и вече заучени истини, когато думите се превърнаха в полировъчен лак за облекчаващо заглаждане на пукнатините в ежедневието.

Всъщност някой има ли представа как точно се справят в този момент Людмил и Красимир?

Трябва да упоменем, че имената им са сменени. Не толкова, за да скрием истинската им самоличност, колкото да акцентираме върху обобщаващото значение на тези два образа.

Първият по цял ден стои, треперят му ръцете, единият му крак е придобил нервен тик и непрекъснато подскача нагоре-надолу. Пуши цигара след цигара, а кафето го пие като вода. Зъбите му са почернели, очите му са зачервени от безсъние, а пръстите на дясната му ръка имат жълт цвят. От банката го търсят за кредита. Той не вдига. От своя страна той звъни на длъжниците си. Те не вдигат. Кръгът е  омагьосан, а кракът на Людмил продължава да играе нервно. Ако го погледне човек отстрани, би казал, че всеки момент може да получи удар. И няма да е далеч от истината.

Хайде да видим сега как стоят нещата и при Калоян. Той е от онези агресивни мъже, чиято максима гласи: смачкай, за да не те смачкат. Така е оцелял в трудните условия. Въпреки това е един от най-търсените майстори, заради истинските му умения в автомомонтьорския занаят. Той не трепери, но адреналинът му си играе с нервите. Защо? Защото ремонтът на едно динамо, примерно, струва петдесет лева. Кирил ще го оправи, ще плати на работника си и ще издаде фактура. Бачо ти Драгни обаче, в сервиза край Цветния квартал, ще направи динамото за двайсет лева - без да плаща данък, осигуровки, но за сметка на това ще пръсне парите за мастика в близката кръчма. Излиза, че този, който е съвестен пред държавата, е оставен да си транжира нервите във всякакви форми.

Какво прави Красимир: качва се на колата. Настъпва педала на газта и си го изкарва на някой завой с пълна газ. Дали му пука на някой за него?

Най-малко на държавата сякаш. Поне така се държи тя.

Оставяме настрана бедните и много богатите. Първите тя си ги меси както си пожелае, като преди това ги изтупва като брашнени чували. Вторите, богатите, винаги са намирали как да се оправят. Да не говорим, че в последно време в национален и световен мащаб те сякаш се увеличават. Всъщност именно имащите създадоха кризата и много добре знаят как да се измъкнат от нея. Малкият и средният бизнес в България изнемогва, не защото не знае как да работи, а защото и двете му ръце са извити до степен на пукане на кости. Много скоро бушоните му съвсем ще изгърмят. Естествено никой няма да се трогне, че Людмил е с инфаркт, а Калоян е в инвалидна количка. 

Да не говорим, че общо четири деца са пред угрозата да останат не само без препитание, но и без единия си родител. Държавата все още се цели в големите удари, защото има нужда от аплодисменти за угояване на егото си. Малкият и среден бизнес сякаш от нищото ще се възродят. Те сами ще си създадат облекчения, сами ще изправят икономиката отново на крака и пак те ще са причината - защото са изградени предимно от млади хора, демографският баланс в страната да е възходящ.

Много е трудно да се каже какво трябва да се направи по въпроса. 

Държавна политика, отношение, привилегии, помощ? Над това ще умуват умните глави. Като за начало може да се започне с това: какво не трябва да се прави, за да спъва работата на малкия, но така ценен бизнес.

Калоян и Людмил – това са двете най-важни имена в икономиката ни в момента. Помогнете им.