На таблото до портала на българската консулска канцелария в изцяло изселническия квартал “Хюрийет”, Бурса, вече месец стои бележка: “Поради технически причини временно преустановихме извършването на консулски услуги”. Странна работа - сградата (струва 1,5 млн. евро) е построена върху земя, дарена от Голямата община на Бурса.
Единствените разходи са заплатите на петима служители. В същото време - откакто функционира от 12 май 2009 г., мисията е инкасирала 800 000 евро - като такси за различни услуги. Т.е. тя не тежи на бюджета ни. Това пише днес "Труд".
Българи от близък Истанбул също се чудят на хартията на вратата на консулството ни в Бурса. “Странно е да игнорираме един от основните градове, през които върви бизнесът с България. Там далаверата си върви, просто някой иска да я спъне.”
Хората, които са получили дата за среща, идват един по един, цъкат с език, звънят на дежурния и настояват за обяснение. “Ама докога ще ни размотавате, защо не работи, какво ще стане с моите документи, аман вече!?”, оплакват се те.
Горещата тема е завладяла и публичното пространство в близо 3-милонна Бурса, в която живеят към 120 000 наши сънародници с двойно гражданство и поне 50 000 стари изселници от 50-те и 70-те години на миналия век и още хиляди други от околиите като Инегьол, където също живеят предимно нашенци. Журналистът Хасан Бозтюрк от в. “Олай” , който е основният водещ на канала “ОЛАЙ ТВ”, задава риторичен въпрос в ефир: “Всяка страна може свободно да отвори свое дипломатическо представителство, ако и двете държави са съгласни. Но ако мисията се затваря, трябва да има логично обяснение на дипломатичен език”. Потърсен за коментар за “Труд” споделя следното: “Не разбирам положението. Особено след като на пръв поглед няма някакъв голям проблем между Турция и България.
