В последните месеци България върви към гръцки сценарий. Ако тази политика продължава, ще изпаднем в положението на южните ни съседи. При тях популизмът взе връх, бюджетните разходи се раздуват, но това води само до негативни ефекти и банкрут на държавата.
Това пише днес вестник "Труд", който цитира икономистите от “Макро Уоч” - инициатива на институт “Отворено общество”. Тя обединява експертите Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Димитър Чобанов и Георги Прохаски.
Според Георги Ангелов от началото на тази година у нас са налице всички съставки за рецепта от гръцки тип: спрени реформи, разхлабване на бюджета, раздаване на пари на всеки, който протестира, прехвърляне на тежести върху частния бизнес и насърчаване на неефективността в държавния сектор.
“Доскоро България приличаше на Естония, която беше тежко ударена от кризата, но заложи на дисциплината и не позволи допълнителни разходи по време на криза. Сега тази държава върви нагоре”, каза Георги Ангелов.
“Въпреки твърденията, че бюджетът на България за 2010 година е рестриктивен, това на практика е бюджетът с най-големи разходи в историята. На практика той е по-голям и от предкризисните бюджети през 2007 и 2008 година, когато все още приходите растяха и държавата можеше да си позволи да харчи повече”, коментира Лъчезар Богданов.
Данните показват, че вместо да се орязват, разходите за нереформираните сфери - най-вече за администрацията, нарастват.
“Държавният сектор поддържа добър стандарт на живот, а бизнесът - в буквалния смисъл на думата, кучета го яли”, възмути се Георги Ганев.
Като удовлетворява желанията на протестиращите за по-голямо бюджетно финансиране, правителството дава стимули за още протести, каза Ангелов. Според него държавата не може да си позволи да прави повече разходи и да трупа дефицити, ако не иска да попадне в негативна бюджетна спирала като Гърция. Необходимо е да се продължат реформите в публичния сектор, включително в пенсионната система и здравеопазването, твърдят от “Макро Уоч”.
Държавата не поема своя дял от приспособяването към кризата, напротив - целият товар е на гърба на частния бизнес. В тази посока е и решението да се увеличат здравните вноски с 2 на сто, което трябва да компенсира неефективността на здравеопазването.
Масовата практика в държавите с по-голяма бюджетна дисциплина е да не се облага увеличаването на труда, а дори да се намалява, за да се стимулира създаването на нови работни места, обясниха икономистите.
