Часовите пояси и преминаването на лятно и зимно часово време в различните градове може да видите на сайта timeanddate.com

Да се раздели Земята на часови пояси – по 15˚ всеки, а за нулева линия да се приеме Гринуичкият меридиан, е предложил канадският инженер С. Флеминг. Вътре в пояса се приема еднакво време навсякъде, а  при смяната стрелките на часовника се преместват с един час напред  или назад. През 1884 година, на Международна конференция, проведена във Вашингтон, представители на 26 страни подписали съглашение  за часовите пояси и поясното време.

Ние отчитаме времето по средното слънчево денонощие,  разделено на часове, минути и секунди. Т.е. по средноаритметичната продължителност на всички действителни слънчеви денонощия в годината (разликата между действителното и средното денонощие достига 15 минути поради некръглата орбита на нашата планета).

За граница между светлите и тъмните часове е прието да се смята началото или краят на така наречения граждански здрач, т.е. времето, когато Слънцето се е скрило  на 6˚ зад хоризонта. Вечер по това време  трябва да се включи уличното осветление.

Действителното слънчево време започва и завършва в средата на деня, т.е. когато светилото преминава през меридиана и стои максимално високо.

Средностатистическият човек става в 7 ч сутринта и ляга да спи в 23 часа по местното време. От началото на март той става след разсъмване. Премествайки стрелките на часовника напред, той е  принуден да става по-рано. Това е оправдано с факта, че той ще става в светлите часове на денонощието и ще изразходва по-малко ел енергия за осветление.

Връщането към зимно часово време през октомври не води до икономия на ел енергия.Това всъщност се прави преди всичко, през зимата хората да не стават  много преди изгрева на слънцето. В навечерието на този преход  (към зимното часово време) медиците препоръчват да се приемат витамини и да се намали физическото натоварване. Според тях хората, при които адаптацията към зимното време  е съпроводено с понижаване на самочувствието, няколко дни преди връщането на  стрелките, трябва да започнат да приемат витамини и общоукрепващи  препарати, а така също да намалят и физическото натоварване. Периодът на адаптация при повечето хора продължава около  10-15 дни.

Традиционно в тези дни се увеличава броят на повикванията на „Бърза помощ” от страна на хората с хипертония и инфаркт на миокарда. Медиците съветват хората от  тази група да посетят лекаря и да увеличат малко дозата  от приеманите лекарства.

Особено внимание трябва да  се обърне  на децата, при които  периодът на адаптация може да се отрази на настроението и на апетита. Препоръчително е през първите 2-3 седмици децата да се слагат да спят с половин час по-рано от обикновеното.

Негативни последствия оказва смяната на часовото време върху преуморени и болни хора, които през тези дни трябва да намалят физическите и емоционалните натоварвания, да избягват алкохола и цигарите и да се хранят разумно.

За първи път лятното часово време са въвели във Великобритания през 1908 година. В Русия то е въведено през  юли 1917 г. Преместването на стрелките е въведена в България с постановление на Министерския съвет през 1979 г. 

Но не всички страни ползват лятното часово време, а  тези, които го прилагат, не го правят в синхрон. Така например тази година в Европа часовото време ще бъде променено едновремено с Русия, а САЩ и Канада  вече са минали на лятно време още на 11 март в 2 часа през нощт. (При  това  в някои части от тези страни са отказали да променят времето). Куба преминава на лятно часово време с 2 часа по-рано от САЩ, Йордания превърта стрелките на 29 март, Израел – на 30 март, а Ирак и Мексико - на лъжовния 1 април. Хондурас най-силно се разграничава – неговите граждани ще спят  1 час по-малко в нощта на 6 май.

В наше време режимът за лятното часово време се прилага в повече от 110 страни на всички  широти от Канада до Австралия и във всички европейски  държави.