Избрани Новини
Дневник: България покри инфлационния критерий за еврозоната
Преди година средногодишната инфлация в страната беше над 11%.
За първи път, откакто е членка на ЕС, България успява да покрие един от най-недостижимите досега критерии за влизане в еврозоната - инфлацията. Това се е случило през февруари, показват данните на "Евростат" за инфлацията, пише днес "Дневник".
Маастрихтските критерии изискват от кандидатите за приемане на еврото да поддържат средногодишна инфлация под допустим праг. През февруари той е 1.83%, а средногодишната инфлация в България за същия месец е 1.8%. Така поне според наличните данни страната ни покрива този критерий.
Таванът за ценовия индекс се изчислява всеки месец, като за база се използва средногодишната инфлация в трите страни от ЕС с най-ниски стойности на този показател. Към осредненото число се добавя 1.5% и така се получава крайният праг. Страните, които формират базата за изчисление през февруари, са Германия (0.2%), Люксембург (0.4%) и Чехия (0.4%). Австрия също има стойност на показателя 0.4% според "Евростат".
Необходимо да се направи уточнението, че липсват данни за Франция, където средногодишната инфлация се движи около нулата през последните месеци. През януари тя е била едва 0.1%. Това означава, че и ако през февруари е останала на това равнище, изчисленията се променят и България остава извън, но все пак много близо до допустимите стойности.
Преди кризата България се бореше с рекордно поскъпване на потребителските цени. Само преди една година средногодишната инфлация в страната беше над 11% и далеч над допустимите стойности според Маастрихтските критерии. Заради рецесията ръстът на потребителските цени се успокои, като през октомври дори беше отчетена годишна дефлация (на база нехармонизираните данни, които не вземат предвид потреблението на чужденците в страната).
Инфлационният критерий е едно от общо 5-те задължителни условия, които една държава трябва да изпълнява, преди да влезе в еврозоната. България твърдо покрива два от тях - за бюджетен дефицит под 3% от БВП и за държавен дълг под 60% от БВП.
Страната ни не участва във валутния механизъм ERMII, където трябва да престои поне 2 години, преди да стане част от еврозоната. Освен това България не покрива и критерия за дългосрочните лихви, но през последните месеци те намаляват и се насочват към допустимия праг. Според Георги Ганев това се дължи на намаляването на държавните разходи през ноември и декември, което е дало сигнал на инвеститорите, че правителството се опитва да поддържа фискална дисциплина.
Финансовият министър Симеон Дянков фиксира 2013 г. като срок за присъединяване на България в еврозоната. Наскоро премиерът Бойко Борисов обяви, че влизане на страната във валутния съюз през следващите 2-3 години ще е "трудно". България трябваше да подаде документи за участие в ERMII (известен като чакалнята за еврозоната) в началото на годината, но това не стана факт. Финансовият министър Симеон Дянков обаче заяви наскоро, че чакалнята остава приоритет.
