Едва ли проектантите са ходили на проверка по улиците, за да сравняват възложеното на хартия от общината и изпълненото на място от фирмите. Това стана ясно от думите на новия директор на общинското предприятие “Инвестиционна политика” Валентин Вълканов пред комисията по архитектура към местния парламент. Той обаче отказа всякакви медийни изявления за това какво е заварил в предприятието и как вижда неговото бъдеще. “Инвестиционна политика” възлага на фирмите, които асфалтират в града, абсолютно всички улични ремонти.

Вълканов поиска от комисията да му бъдат отпуснати щатни бройки за проектантско звено към общинското предприятие. Това преди всичко е свързано с контрола върху фирмите, които работят по асфалтирането.

Освен това общинските съветници обмислят и как да включат граждани на Варна към контрола върху качеството на работа на фирмите.

Една е кметът да бъде задължен да публикува на сайта на общината технологията на асфалтиране и графика на запълване на дупките. Така всеки гражданин ще има възможност да отиде на място и да види дали фирмите спазват технологията на кърпене или просто хвърлят асфалт с лопати от камион и после го тъпчат с крака. Също и дали се спазва графикът.

На това Вълканов отговори, че има ръчни и машинни технологии за асфалтиране и те са по държавни стандарти. Колкото до графика, ако примерно завали дъжд той няма как да бъде спазен.

3 години гаранционен срок за кръпките иска общински съветник

Смешно е гаранционният срок на дупките да е 1 година. Това заяви общинският съветник и строителен предприемач Пламен Андреев. Според него това означава, че общината просто си знае, че всяка година ще бъдат ремонтирани едни и същи дупки. За това гаранцията трябва да е поне 3 години. Така инвеститорът ще знае, че няма да плаща за асфалтиране на една и съща дупка, ако тя зейне след 1 година.

По закон 1 година е минималният гаранционен срок. Тоест общината като инвеститор е в правото си да иска по-голяма гаранция.
Друго предложение на Андреев гласеше за възлагането на ремонти на стойност над 1 милион лева общината да организира конкурс за обществена поръчка, а не да ги дава на трите фирми пътищари, с които има сключен рамков договор. Оказа се обаче, че по силата на този договор фирмите притежават ексклузивни права да асфалтират само те.